- Нарушената плавност на речта на малкото дете се изразява в многократни повторения на звукове, срички и думи, или тонично удължаване на звукове, съчетано с паузи, недовършване на думата, често придружени с вътрешно напрежение, изчервяване, дори изпотяване. Тези признаци на нарушение на темпа и ритъма на речта се засилват толкова, колкото по-напористо е желанието на детето бързо да изразява мислите, чувствата си. Ако това явление е обект на постоянни забележки и поправки от страна на родителите, е много възможно то да придобие патологична устойчивост и постепенно да премине в заекване.

Когато говорното разстройство се появи във възрастта от 2 до 6 години, се нарича "заекване на развитието". Това е моментът на бурно развитие на речта.

Проговаряйки детето се учи да владее сложните мускулни координации на говорните органи, да изказва на глас мислите си, да изразява емоции. В този период се появява лека дисхармония между езиковото и говорно развитие. Детето има голяма потребност от общуване, но то среща незрялост на говорните органи, които нямат готовност за бързо редуващите се, разнообразни, фини артикулационни движения. Има несъответствие между комуникационна потребност и комуникационна възможност. Критичните периоди за отключване на заекването са именно възрастта от 2 до 6 години, тръгването в първи клас и началото на пубертета.

- Необходима е бърза реакция и търсене на помощ от специалист. Консултацията при логопед е задължителна.

- Заекването е свързано с верига от причини, които са съчетание от предразполагащи, отключващи и усилващи фактори. Предразполагащите фактори се коренят в наследството, бременността на майката, раждането. Често причина е острата психотравма: уплаха от животни или птици, уплаха от транспортни катастрофи, психотравма вследствие на гледане филми на ужасите, слушане на страшни случки, уплаха от хора в състояние на алкохолно опиянение, неочаквана смърт на близки хора.

Психотравмата се изтъква като основен отключващ момент. Тук трябва да се споменат и семейните конфликти и сблъсъци, които оказват психотравматично отражение върху крехката психика на малкото дете. Но при много деца заекването настъпва и без доказан психотравмен фактор.

- Някои форми на заекване са временно състояние, проблем на детството, отшумяващ с израстването на детето, а друга част от тях се задълбочават и развиват като хронично нарушение на темпа и ритъма на речта, съпътстващо целият живот на човека. Преобладаващото множество заекващи възрастни са хора, с неизлекувано детско заекване. Разстройството на плавността на говора е решим проблем, когато с детето работи опитен логопед. Малките деца не отдават значение на говорния си проблем, не се смущават от него, не го осъзнават, дори сякаш не го забелязват. Но с течение на времето, ако с детето не е работил логопед и говорното разстройство не отшуми, а все повече се задълбочава, реакциите към собствения говор се променят с негативен знак. Появяват се страх от общуване - логофобия, вътрешно безпокойство, понижено самочувствие, тревожност.

- Това състояние се нарича ‘психогенен мутизъм’ и се числи към групата на неврозите. Прекомерен страх, преживян ужас, стрес, могат да доведат до заекване или до пълен отказ от комуникация. Логопедичната интервенция в този случай има ограничена роля. В острия стадий на разстройството тя дори е невъзможна. С такова дете може да се работи в затихващия стадий или при ремисия. Логопедичната работа в тогава трябва да се съчетава с медицинска терапия и с психологична подкрепа.