Детските симпатии и антипатии са факт още от детската ясла, но нещата стават по-сериозни, когато момиченцата  навършат 11-12 г., а момчетата 13-14 г. Обикновено родителите реагират на влюбването на децата си или опитвайки се  да се шегуват и да обърнат всичко на шега, или като отхвърлят веднага избраника-избраницата на детето си като  неподходящ или дори опасен избор. И в двата случая правят опит насила да приближат детето си до себе си и здраво да  го разпитат за подробностите, пък било и с най-приятелски тон. Следващата груба грешка е веднага да започнат с  информационната кампания относно секса. Всички тези реакции са груби грешки, според психолозите. Шегата с любовта  на детето за него означава неуважение и омаловажаване на най-силното чувство, което е изпитвало някога.  Отхвърлянето на избора прави родителите абсолютни врагове. Дори ако самото дете се увери по-късно, че са били  прави, те ще си останат врагове.

Сексуалното ограмотяване пък точно в този момент по-скоро ще притесни детето и ще  го отдалечи от родителите. Едва ли ще сподели нещо важно с тях в близките десетина години.

Как да постъпим? Най-добре е да изслушаме и изслушваме с внимание детето си, дори ако става въпрос за часове  повтаряне на едни и същи думи и вълнения, като коментираме не обекта на чувствата му, а подкрепяме правото му на  тези чувства и правото му на избор. Вероятно доста скоро младият човек ще разбере, че в тази възраст изборите му са  доста честички - най-много през 6 месеца, така че ще бъде по-ценно да защитите това му право, отколкото, опитвайки се  да го впечатлите и приближите до себе си, декларирате, че този му избор е най-добрият на света. Хубаво е, ако споделите  как сте се чувствали вие при първите си влюбвания, да разкажете случки от своя живот. Това ще ви превърне в приятеля,  който споделя и с когото може да се споделя. Не съветвайте, освен ако пряко не ви е поискан съвет! Не съдете нито  детето си, нито човека, в когото е влюбен - осъден ще бъдете само вие и то задълго. Нещо повече, ако детето ви има  проблем, вие няма да научите за него, защото няма да иска да признае, че е сгрешило. Ако просто разговаряте и  изслушвате, нивото на доверие към вас ще е много по-високо и споделената информация - много повече, съветват  психолозите. И друго - не забранявайте срещите! Все едно такива ще има, но ще бъдете лъгани, или ще подложите детето  на риск да се измъква тайно и по необичайни часове! По-скоро поискайте заради вашето доверие, то пък да ви отговори с  жеста да се прибира в заедно уточнения час.