С възпитанието на японското дете се занимава мама. Принцип на японското възпитание е на детето никога нищо да не  му се забранява, майката само го предупреждава за неприятни или опасни последствия. Ако въпреки предупреждението  то направи нещо нередно, наказанието е максимално жестоко - то бива отделено от общността и дори собствената майка  обикновено му казва, че такова не й е нужно. За японската култура, в която общността е всичко, подобно наказание е  най-голямото. Малкото японче тръгва на детска градина на 3 години, там се учи да чете и пише, занимава се с рисуване и  апликации, участва в спортни игри, задължително пее в хор.

Учебната година в Япония започва на 6 април. В началното училище се учи аритметика, музика, японски език и култура,  и в специален предмет - нормите в японското общество. Развиване на любов към природата е основен акцент.

След края на часовете малките ученици задължително почистват стаята си, а през определено време и училищния двор. В  малко училища има кухни, така че храната се носи от дома. Майките получават специален инструктаж за здравословно  хранене - учителят проверява ежедневно храната на всяко дете.

В средното училище са най-тежките години за японския ученик, повечето ходят и в допълнителни училища. За разлика от  нашите частни уроци, там допълнителната подготовка също е групова. Ако завършващият младеж не си вземе  зрелостните изпити с отличие, той не може да кандидатства в университет никога.

Малцина в Китай могат да имат повече от 1 дете. Финансовите санкции са много сериозни. В индустриалните  провинции родителите трябва да платят $130 000 на държавата за второ дете.  Едното дете в семейството обаче се оказва  сериозен проблем. Огромен процент от китайските младежи са в пълна зависимост от родителите си дори след 25-тата  си година, обгрижвани до абсурд и с подготвено бъдеще под крилото на семейството, обикновено с жилище,  непосредствено до родителите.

Малките растат разглезени егоисти и тръгването им на детска градина и в началното училище е сериозно изпитание  най-вече за учителите. След това започва кошмарът за учениците - те може да са непоносими и разглезени, но са длъжни  да учат с всички сили. Това е единственият им шанс да получат образование, а следователно и работа, която да им  осигури човешки стандарт. Да не забравяме и това, че изучаването на официалния китайски език - путунхуа и  йероглифите, особено за родените по-далеч и особено на юг от Пекин (в основата на официалния език е пекинският  диалект), е равно на изучаване на чужд език и то най-сложния на света. На 5 години децата започват да изучават  английски и той е задължителен език, наравно с китайския. В двете следващи степени от по 3 години занятията са от 8 до  16 часа. Училищата имат столови, но много деца предпочитат храна от лавки на улицата. Самостоятелната подготовка  след училище и в почивните дни, е идея фикс на китайските ученици, постепенно в училище поради огромния обем и  строгите изисквания, те се превръщат в роботи, едва ли не. Терминът е zi xue – не само самоподготовка, но и  самоусъвршенстване. Китайските ученици и студенти стават много рано сутрин, но не за да поспортуват - проблемът със  затлъстяването в Китай става все по-голям. Освен огромните ангажименти в училище, повечето посещават курсове и  школи по какво ли не, осигурени от родителите им. Така е обаче в големите индустриални градове.

Децата от малките райони много рядко биват допускани до висше образование и обучението в училищата там далеч не е  на такова ниво.

Корейският ученик с всяка изминала година става все по-малък. Образованието там определя не само стандарта на живот  и работата, но дори и женитбата. Родителите записват децата си все по-малки на училище, без да държат сметка на  развитието на мозъка. Проучване на Южнокорейското министерство на образованието преди 3 години показва  ужасяваща картина. Децата и младежите страдат от непрестанна хронична умора. Ако в началното училище учат от 8 до  20 часа, за да се справят с изискванията и изпитите, в горните класове се стига до 20 часа дневно учене и курсове за  подготовка за кандидатстване за висше образование. Всяка година Южна Корея замира за ден, по време на изпитите, а в  следващите дни губи между 300 и 500 млади хора, които не са издържали успешно или достатъчно успешно същите тези  изпити и това е поводът да се самоубият. Мнозина се самоубиват преди това от хронична умора и отключени в следствие  на нея психични заболявания.  Острата конкурентна среда в това общество е такава, че родителите поставят в нея децата  си още на около 2-годишна възраст с обучение, несъобразено с възрастта им. От година в Южна Корея действа  специално полицейско формирование, което може да влиза в домовете на семейства с деца по всякоа време, за да  предотврати учене след 22 часа.