Пазете децата до 2 годинки от болестта „ръка-крак-уста"
- Детайли
- Публикувана на 24 Юли 2013, Сряда, 17:30

Обикновено са засегнати бебета и деца до 2 години, но заболяването може да се срещне и при хора от всяка възраст. Заразяването става от човек на човек при контакт с телесни течности, както и по фекално-орален път.
Инкубационният период на болестта е от три до шест дни.
След преболедуване организмът изгражда имунитет срещу повторно заболяване. Характерно за болестта е, че се предава лесно от човек на човек и може да предизвика малки епидемии в детските ясли и градини.
Заболяването се проявява с влошаване на общото състояни и проява на неспецифични симптоми като: повишена телесна температура, главоболие, лесна уморяемост, болки в мускулите и ставите.
В случаи, при които боледуват големи деца или възрастни, би могло да не се стигне до тежка изява на симптомите, освен ако те нямат дефицит в имунната система. Характерен за болестта е ситният обрив (екзантем), който е съпроводен със сърбеж и обхваща в най-голяма степен зоните на ходилата, дланите и кожата около устата. В началото се забелязват червени петънца, които в хода на заболяването биха могли да се развият до мехури. Те в рамките на 10 до 12 дни се покриват с крусти и отшумяват. Едновременно с обрива се появяват и силно болезнени ерозии или т. нар. афти в устната кухина, които водят до отказ на детето да приема храна и течности. Възможна е появата на коремни болки, както и гадене и повръщане.
Лечението на болестта „ръка-крак-уста“ е симптоматично, т.е. бихме могли да облекчим наличните симптоми. При висока температура се предписва антипиретично средство, както и студени компреси върху краката и ръцете, които освен понижаване на температурата облекчават и силния сърбеж. Важно е да се знае, че не съществува специфичен медикамент или терапия за това заболяване, но вирусът има своя цикъл и след около 10 дни настъпва оздравяване дори без лечение.
Препоръчително е детето да приема много течности под формата на вода, чай, сок, бульон.
Съдържанието на образуваните мехурчета по кожата, както слюнката и екскрементите на болното дете, са особено заразни. Затова много голямо значение за ограничаването на заразата има поддържането на добра лична хигиена, включваща често миене на ръцете, както и пране на дрехи, хавлиени кърпи и спално бельо. Не трябва да се забравя и редовното почистване на играчките.
„Здравна поща“, i