Родителският оптимизъм „заразява” и детето

Родителският оптимизъм „заразява” и дететоНе е достатъчно да хвалим детето само за неговите постижения или природни способности. Всяко дете трябва да знае, че е ценно, независимо дали успява да се справи с една или друга ситуация. Ако родителите вярват в детето си, то придобива способността да вярва в себе си и да не се страхува от живота. А за да бъде тази вяра по-силна, родителите се нуждаят от оптимизъм.
Хората с позитивно отношение към живота живеят по-добре и по-интересно и постигат повече.
Оптимизмът е умението да се гледа на реалността под определен ракурс.
Например, способността да се очаква най-хубавото, а не най-лошото, способност да се виждат светлите страни и забавния абсурд в битието. Това умение може и трябва да се развива.
Какво дава на детето родителският оптимизъм?
Отговорът на този въпрос е елементарен: вяра в себе си, оптимистично възприятие на света и способност за реализация на мечтите. По какъв начин обаче може да се развие у детето реалистичен оптимизъм? Този въпрос е доста по-сложен.
Основното и необходимо условие за развитието на оптимизма у детето е достатъчно оптимистичният родител. Неговите думи, мисли, изказани на глас, неговите реакции на непредсказуемите неприятности, неговото настроение са от голямо значение за чувството на оптимизъм у детето.
Празнувайте с детето всеки, дори и най-малкият му успех. Без успех то не може да стане оптимист. Възложете на детето нещо просто, с което то може да се справи. Празнуването не означава бутилка шампанско или задължително подаръци. По-добре просто се порадвайте с детето на постигнатия успех.
Всички съвместни преживявания укрепват оптимизма.
В случай на неуспех, изследвайте причините за него. Постарайте се да разберете с какво детето може да се справи по-добре. Покажете му, че да преживееш неуспех и да си неудачник са две различни неща. Задавайте му въпроси, с които ще направите ситуацията по-реалистична. Например, ако децата не искат да играят с него, попитайте го какво чувства. А след това разберете с какви деца то би искало да си играе. Това ще позволи на детето да разкрие своите чувства и да погледне на ситуацията отстрани.
Когато критикувате детето (това е неизбежна част от възпитанието), говорете му за конкретното поведение, а не за характера. Не трябва да се обобщава:“Ти си побойник”, а конкретно да се оцени проблемното поведение на детето: “Ти блъсна Сашо и не си научи уроците”.
И накрая не забравяйте, че хуморът винаги помага. Той демонстрира оптимизъм и едновременно с това заразява детето. Децата обичат когато родителите се смеят. Хуморът помага да се освободим от натрупаните обиди и недоволства и да се смекчат конфликтите.
"Здравна поща", i

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД