Учителка адаптира хиперактивно дете в класа си
- Детайли
- Публикувана на 30 Април 2013, Вторник, 10:00

Това, което се случи за няколко месеца, е невероятно
казва майката на детето - С.А.
А.А. напълно се адаптира към редовни занятия в училище. Г-жа Манова постига чудеса с нея и с останалите деца, които приеха А. чудесно. Тя им отговаря с изключителна привързаност. Училището стана за нея най-желаното и красиво преживяване. В почивните дни ме попита:
“Мамо, защо ме наказваш без училище?”
Трябваше да обяснявам дълго, че това не е наказание, а учителите също трябва да отдъхнат малко вкъщи, да бъдат със семействата си поне два дни през седмицата.
Според Стефка Манова, А.А. не създава никакви проблеми. Отношението ми към нея е като към всички други деца в класа. Ние имаме стриктно определени и спазвани от всички права и задължения в училище. А. бързо се адаптира към тях.
Има прекрасно чувство за хумор, отговорна е
В началото все искаше да прилича на някое от другите деца, сега си има свое място сред тях. Всеки ден момиченцата оглеждат прическите и дрешките си. А. е щастлива, че косата й вече е дълга и прическите й са страхотни.
Целият клас винаги е заедно, А. никога не се отделя от групата. В началото беше малко по-трудно - не издържаше, побягваше на някъде. Първите месеци
ходех само с ниски обувки на работа, за да мога да я догонвам
Останалите деца взеха да ми помагат - някое от тях я догонваше, привличаше вниманието й, намираше начин да извика усмивката й.
Харесват я - все добри деца са, от страхотни семейства, в които няма негативизъм към различните. Напротив, родителите разбират, че собствените им деца ще пораснат по-добри, по-истински и отговорни хора, ако от малки приемат богатството на живота, грижата за приятеля. Който може да не е точно като тях, но е не по-малко ценен, заслужава не по-малко любов и може да ти подари обич не по-малко красиво.
До края на учебната година А. А. ще се социализира изцяло
До четвърти клас ще компенсираме и лекото изоставане с учебния материал. Има потенциала, работи много сериозно с прекрасен логопед, в чийто кабинет вече дори ходи сама, вкъщи родителите й отделят много време и внимание. Много повече ме тревожат децата, които плачат и се разстройват от всяка грешка. Ако не успея да ги убедя, че е не само нормално, но е и полезно да грешиш - как иначе ще се учиш? Най-страшното за мен е да чуя от родител за детето му: “Не иска да идва на училище”.
За Стефка Манова постигнатото с А.А. е съвсем нормална част от работата й, част от ежедневната й грижа за децата. И точно това е доказателството, че е истински учител и истински педагог.
С развитието на говора хиперактивността на А.А. намалява
казва майката. Тя се надява детето наистина да успее да компенсира изцяло проблема, който се е породил вследствие на алергичен медикаментозен шок, когато А. е на 2,5 години. Дотогава тя се развива нормално, играе, говори... След заболяването спира да говори. Невъзможността за комуникация, а тя видимо е екстроверт, поражда хиперактивността. Но сега чаровницата е попаднала на точното място, сред точните хора - получава и дава, работи и играе, обича и е обичана. Подарено й е бъдеще и подарява бъдеще на всички край себе си.
"Здравна поща", Живка КЕХАЙОВА