Нагласите и становищата ни може би не произлизат само от това, което се ражда в главата ни. Изследователи откриха, че червата ни, колкото и да е неочаквано, могат да функционират като втори мозък – и съответно да повлияват на нервната система и поведението ни. Високият прием на мазнини например доказано повлиява на гастроинтестиналната нервна система и помага да подобрим емоционалния си баланс. Но не всички видове мазнини вършат работа –специфичните мастни киселини са ключът към стабилното и ясно състояние на ума.

Червата не служат само за храносмилане на приетата храна – освен това те регулират емоционалния климат на организма през целия ден. Специализираното научно поле, наречено неврогастроентерология, свързва работата на гастроинтестиналния тракт с настроението и емоционалното здраве. Според Майкъл Гершон, професор по патология и клетъчна биология в Колумбийския университет, червата могат да работят независимо от контрола на главния мозък – и така функционират като втори мозък. През мрежа от 100 милиона неврона, наречена ентерична нервна система (ЕНС), се произвеждат над 30 невротрансмитера, които са идентични с тези в мозъка – един от тях е серотонинът. Невероятно, но факт: 90% от целия серотонин се намира точно в червата.

Серотонинът е важен хормон, който отговаря за усещането ни за благополучие и радост, регулира съня, апетита и настроението.

Резултатите от белгийско проучване потвърждават теорията на проф. Гершон. Изследователите заобиколили удоволствието от приема на храна като поставили назогастрална тръба в стомасите на група здрави доброволци. След това им дали през тръбата или солен разтвор, или разтвор с мастни киселини. В същото време всеки участник бил изложен на меланхолична или неутрална музика и тъжни или неутрални картини. Описаните от доброволците чувства, както и резултатите от ядрено-магнитния резонанс показали, че тези, които получили разтвор с мастни киселини изпитват тъга, едва наполовина от интензитета на групата, получила солен разтвор.

За повече позитивни емоции някои видове мазнини са по-ефективни от други. Наситените мазнини от животински продукти като мляко, червено и свинско месо замъгляват мозъка и провокират агресия и депресия. Трансмазнините, които се намират в храни като маргарина и бързите закуски, са друг убиец на настроението.

По-радостен и позитивен избор са омега-3 мастните киселини в студеноводните риби, орехите и лененото семе. Тези ненаситени мастни киселини „хранят” червата и емоциите по конструктивен начин – като ни помагат да поддържаме баланса чрез директно стимулиране на производството на серотонин от ентеричната нервна система.