Доника Гяурова в момента е ученичка в 8 клас, в престижна старозагорска гимназия. Отличничка. Прекрасна млада дама! И - впечатляващо неузнаваема за тези, които я познават до преди година. Защото през 2018 г. вместо сегашното елегатно момиче тя беше 116 кг дебеланка! Сега иска да заяви в лицето на всички като Доника от миналото, че трансформацията е възможна - стига да е осъзната и желанието за промяна да е по-силно от мързела. Няма да разказвам за хилядите обиди и преживявания през годините, за сълзите и гнева, през които преминавах всеки един ден, споделя Доника. Те са вече минало.

Баща й е лекар и уточнява, че проблемът с теглото не е здравословен. От малка си вървеше пухкава, казва д-р Гяуров. На 1 годинка тежеше 15 кг., всяка година качваше по 10 кг. Смятам, че причината е в храната - като количество и качество. Откровено казано и аз самият не съм си представял, че е възможно

признава той.   

През август 2018 г. Доника е с болки в корема, след поредното преяждане. И не само болка, но и гадене от огромното количество храна, описва тя. Ставаха все по-силни и по-често. Баща ми винаги ме е съветвал да редуцирам храната, но не не можех да си представя, че всички вкусни неща трябва да бъдат спрени -ухаещите на кашкавал пици, сиреновите хапки със сладко от боровинки, принцесите, питките и всичко останало. Но опитах. Спрях тестените изделия и пърженото, сладкото и газираното. Хранителният ми режим включваше предимно млечни продукти, зеленчуци, плодове. За около седмица с този режим свалих около пет килограма. Тогава за първи път повярвах в себе си, че мога да постигна много повече, да направя това, което смятах за невъзможно. Споделих с тате, който от 15 години не е спирал посещенията си във фитнеса. Увери ме, че мога много повече. Но с моите 116  кг. на какво можех да се надявам?! Че след като преям, ще мога да стигна до леглото. Тялото ми приличаше на огромен балон, не ме напрягаше единствено когато съм седнала или легнала.

За пореден път реших,че е време за промяна. Но този път чувствах, че ще мога. Започнахме през октомври  2018 г., с разходка - 6 км.

Продължих - всеки ден, без прекъсване и без значение дали вали дъжд, сняг, дали духа и колко е студено. Новата година ме посрещна с 20  килограма надолу. Чувствах се по-тонизирана, активна, спрях да боледувам, както беше преди - буквално постоянно. Не се харесвах, но знаех, че това е началото. Постепенно скъсявах времето на разходката, докато постигнах час за 6-те  километра. Вече не усещах постоянната болка в глезените и колената, разстоянието не ми стигаше. С идването на пролетта дойде загуба на още 20 килограма. Не че се харесвах, но поне не се дразнех от излишните килограми. По мнението на личния ми треньор - така започнах да наричам баща ми, който не спираше да ме мотивира, трябваше да вляза във фитнеса, защото загубата на  маса доведе до отпускане на кожата ми. Въпреки срама, че съм още дебела и ще ми се подиграват, отидох. От дългите години с наднормено тегло бях променила стойкатa си. За 1 месец усетих как изчезналата сякаш мускулатура се възстановява. Тялото ми не позволяваше вече толкова бързо да редуцирам теглото, но макар и бавно, килограмите се понижаваха. За 3 месеца във фитнеса, с много пот и всекидневни тренировки

Останах във фитнеса, почти всеки ден тренирам и сега.

Това е моята гладна и потна година! И на въпроса струваше ли си - да! Всяка минута във фитнеса, всеки час в бързо ходене. Дали ми липсва храната?Да, липсва ми, но знам, че не искам да изглеждам така, както бях преди. И това желание е по-силно от желанието да ям, както преди. На всички, които искат да се променят бих казала: Никога не се отказвайте! Само диета не помага. Важно е движението. Добавките и хапчетата за отслабване не могат да затворят кранчето на калориите,  които наливате в тялото си. Умереният спорт ще помогне само ако промените храненето си. Всичко е в главите ви! И ще добавя - аз успях. Можете и вие!