Половите въшки (срамните въшки) са изключително честа полово предавана инфекция. Причинява се от външен паразит наречен Phthirus pubis. Намират се в богато окосмените зони на тялото, каквато е тази в гениталиите. Освен там, срамните въшки могат да се срещнат и в миглите. Те се предават само при полов акт, като характерно за тях е, че се хранят само благодарение на смукателните си способи с кръв от преносителя им.

Характерно е, че обитават само човешката раса, но може да се срещнат и по човекоподобните маймуни.

Най-важният белег за този тип инфекция е интензивен и силно дразнещ сърбеж в интимните части. При достатъчно добро зрение и целенасочено търсене, може спокойно да се видят множеството малки кафеникави насекоми, които обитават окосмената част на половите органи. Също така може да се забележат яйцата им, които имат форма на овални тела с бял цвят. Обикновено са прекрепени в основата на косъма.

Срамните въшки се приемат при сексуален контакт с инфектиран партньор. Тези малки създания на природата имат характерна структура на опорно-двигателния си апарат. Забелязват се шест крачета и смукателно хоботче, с което пият кръв от човешката кожа чрез леко захапване. Ухапването предизвиква интензивно зачервяване, което се съпровожда със силен и нетърпим сърбеж.

Срамните въшки могат да попаднат и в окосмената зона около ануса. Също така, могат да се открият при мъжете в богато окосмените райони по гърдите и ръцете, а при дамите – в миглите и веждите.

Характерно за срамните въшки е, че могат да преживяват известно време върху хавлиени кърпи, спално бельо и чаршафи. Това е една от основните причини, поради която не трябва да се споделя обща хавлиена кърпа между няколко човека. Друг начин за прихващане на срамните въшки е в пробните зали на обществените магазини, където често се мери бельо, къси гащи или клинове.

В световен мащаб инфекцията със срамни въшки се среща при хората между 2% и 10%. Спрямо анкетирани лични лекари, засега няма достатъчно данни, с които да се потвърди, че в България има драстичен брой на заболели със срамни въшки.

Инфекцията със срамни въшки има клинична картина, която е характерна и за други полово предавани болести с изразен еритем и сърбеж в гениталните зони. Това налага задължителна консултация със специалист по акушеро-гинекология, урология или дермато-венерология. Най-често прилаганото лечение за срамни въшки е с 5% крем от перметрин или течен малатион.

Често лекарите назначават и допълнителни бани с антисептични разтвори – например разтвор на калиев перманганат, който има изгарящ ефект. В крайна сметка се постига унищожаване на инсектите и на техните яйца.