Сифилисът е едно от най-неприятните заболявания в съвременната сексуална медицина. Това е полово предавана инфекция, която се улавя най-често при по-активното младо поколение и като цяло при хората с изразен промискуитет в поведението си. Заболяването се развива след инфектиране с бактерия, наречена бледа спирохета.

Освен заболяването сифилис, бактерията може да причини още три заболявания при човек - фрамбезия или пертеню, пинта и беджел. Също така сифилисът може да бъде с активност при новородени и малки деца. За вроден сифилис се говори, когато по време на бременност и самия родов акт, се предава инфекцията от майчиния на детския организъм.

В началото на откритието му заболяването се е наричало „френска болест“, поради предполагаемия произход на инфекцията.

Заболяването протича в своята активност без клинична симптоматика в продължение на години, затова и до ден днешен превенцията на полово предавани болести в сексуално по-активното поколение с редовни тестове е особено важна и тази тема се превръща в една от най-широко дискутираните по време на симпозиуми за сексуална медицина. Заболяването само по себе си може да имитира симптоми на много други заболявания, затова и до ден днешен най-сигурният начин за поставяне на диагноза е чрез серологичен тест.

Заболяването сифилис има много и различна клинична картина, в зависимост от фазата, в която се намира – първична, вторична, латентна или третична. През първичната фаза се появява специфичният шанкър.

Това е образувание с много твърда повърхност, която обаче нито предизвиква някакъв болков симптом, нито пък се характеризира със сърбеж, а на практика изглежда като типична язвена ерозия.

Вторичната форма на сифилис обикновено протича по-драматично и принуждава пациентите да посетят лекарския кабинет. Обикновено симптоматиката през този стадий включва множество обриви по цялото тяло, включително по зоните на дланите и ходилата. През латентния стадий може да има затишие от клиничната картина, особено ако пациентите през това време не са обърнали внимание на алармиращите симптоми. Обикновено този стадий е и фатален за тях, защото организмът преминава бързо към третичната фаза на заболяването, където започва развитието на сифилистични гуми, които дават характерна неврологична и сърдечна симптоматика, поради факта, че се отлагат в мозъка и по стената на сърдечния мускул.