В Световният ден на хипертонията - 17 май, Българската лига по хипертония в партньорство с държавни, бизнес и неправителствени организации традиционно ще проведе национална информационна кампания под мотото „Здравосовно тегло – здравословно кръвно налягане. В Стара Загора и други градове на публични места в центъра ще бъдат разположени пунктове за безплатна медицинска консултация на гражданите, измерване на коремна обиколка и на кръвно налягане на желаещите и отчитане на предсърдно мъждене със сертифицирана и световно призната швейцарска техника Microlife, препоръчана и клинично одобрена от Българска лига по хиипертония и Българското кардиологично дружество.

Честотата на хипертонията у нас е над средната за Европа. В България честотата на хипертонията е около 55% при средна за Европа 30-45%. От пациентите с това заболяване адекватно лекуваните са едва 37%, сочат още данните на медиците.

Артериалната хипертония (АХ) е водещият глобален риск за смъртност, отговорен за 9.4 милиона отнети човешки живота годишно. Всеки трети в света е с високо кръвно налягане, а ефективно лекуван е само един от трима.

Повишеното кръвно налягане значително увеличава риска за микро- и макроваскуларни усложнения, удвоява общата смъртност и честотата на инсултите, утроява вероятността за исхемична болест на сърцето (ИБС) и ускорява прогресията на диабетната нефропатия, ретинопатия и невропатия. Адекватното лечение на АХ удължава живота. Снижението на систолното артериално налягане с 12 mm/Hg за 10г. спасява от смърт 1 от 11 лекувани пациенти, понижава честотата на мозъчния инсулт с 35-40%, на миокардния инфаркт с 20-25% и на сърдечната недостатъчност с 50%.

Артериалната хипертония често е част от съчетание на антропометрични и метаболитни нарушения, включващи коремно затлъстяване, дислипидемия (нарушен мастен профил), висока кръвна захар и др., дефинирани като  „метаболитен синдром” (МетС). Затлъстяването е рисков фактор №1 за АХ. По тази причина Българската лига по хипертония е решила компонентите на метаболитния синдром да бъдат акцент в Националната информационна кампания на 17 май.

Метаболитният синдром е изключително широко разпространен в световен мащаб и може да се открие при поне 1/3 от пациентите с АХ, като увеличава значимо риска за сърдечносъдови усложнения и бъбречни увреждания, повишава общата смъртност 1.5 пъти и влошава изхода на сърдечносъдови заболявания 2 пъти.

Още през 2002 г. СЗО алармира, че  световната епидемия от нарастване на сърдечносъдовите заболявания е свързана с нарастване броя на лицата с наднормено тегло и затлъстяване. Над 1 милиард от хората по света са с наднормено тегло, от тях 400 милиона - със затлъстяване. Затлъстяването е проблем и сред подрастващите.

По данни на Българското ендокринологично дружество, затлъстяване у нас имат 34,93% от населението. Това говори не само за естетичен проблем, а за проблем на влошено здраве, на риск за редица сериозни, заплашващи качеството и продължителността на живота заболявания. Тясната връзка на някои сърдечносъдови заболявания със затлъстяването дефинира групата на „свързани със затлъстяването сърдечносъдови заболявания”. Това са артериалната хипертония, атеросклерозата, сърдечната недостатъчност, предсърдното мъждене, мозъчният инсулт, сънната апнея, периферните венозни заболявания.

Намаляване на телесното тегло чрез нискокалорийна диета и повишена физическа активност може да повлияе затлъстяването и това се препоръчва като първата и най-значима стъпка в терапевтичния подход за редукция на телесното тегло, а от там и като първа мярка за намаляване на сърдечносъдовия риск Редукцията на телесното тегло води до редукция на артериалното налягане. Понижаването на теглото с 10 кг води до понижаване на систолното налягане с  5 до 20 mm/Hg, а също и до подобряване отговора към медикаментозно лечение.