Как да разпознаем стреса?

Ни съветва Дончо ДОНЕВ, доктор по психология от Медицински център „Св. Пантелеймон” - Стара Загора

Как да разпознаем стреса?Често в ежедневието говорим за стреса, който ни залива. Проблемите у дома, конфликтите с колеги, финансовите затруднения, сърдитият клиент или грубият човек на улицата – всички те са източници на стрес, на които дори не обръщаме внимание. Въпреки това, те оставят своя отпечатък върху мислите, чувствата и поведението ни. Текущият стрес
има способността да се натрупва и да ни завладява
често без да си даваме сметка за това. Той е съвсем различен от т.нар. посттравматичен стрес, който се появява след критично събитие (катастрофа, загуба на близък, загуба на работа, хронично заболяване и т.н.).
Залисани в задачи и проблеми, които очакват решение, ние подминаваме стресовите ситуации с
„Това не ме засяга”, „Има къде, къде по-сериозни проблеми” или просто „Майната му!”
Докато се правим, че не забелязваме всичко това или си мислим, че сме достатъчно силни, за да се справим, ежедневният стрес се превръща в хроничен за нас. Един от основните признаци на хроничен стрес е тревожността. Често се чудим какво ще пропуснем да свършим. Опасяваме се, че това, което вече сме направили, не е достатъчно добро. Страхуваме се, че ще пострадаме в злополука или ще се разболеем, a по-често мислим същото за нашите близки.
Чувстваме, че „стомахът ни е на топка”
Или имаме усещането, че нещо лошо ще се случи. Всичко това е ясен сигнал, че стресът вече е станал хроничен и не можем да се справим сами.
Хроничният стрес води до редица промени в поведението и емоциите ни. Ставаме сприхави и нетърпеливи дори с най-близките си. Цял ден успяваме да задържим желанието си да „удушим” някого, но когато се върнем у дома... Чувстваме се изтощени и отпаднали. Нямаме желание да се виждаме с приятели и си измисляме причини да отклоняваме поканите им. Имаме усещането, че никой не може да ни разбере и вместо да ни разтоварят,
всички са се наговорили да ни прехвърлят всякакви задачи и отговорности
Трудно заспиваме, а когато успеем, се събуждаме уморени. Концентрацията и паметта ни изневеряват. Често ни боли глава или ни се вие свят.
Стресът става причина за редица заболявания. Той най-общо понижава имунитета ни и прави организма податлив на различни инфекции. Хроничният стрес драстично повишава риска от инфекциозни и простудни заболявания, гастрити и язви, мигрена, различни алергии, инфаркти и инсулт. Той може да предизвика психо-соматични симптоми. Това са състояния, при които изпитваме реална болка, изтръпване или дискомфорт, но
никое изследване не може да установи конкретна причина
а лекарите са затруднени при поставянето на диагноза.
Как да разпознаем стреса?За разлика от хроничния, посттравматичният стрес се установява по-лесно, защото е свързан с конкретно събитие. Той може да се прояви от няколко часа до няколко месеца след травмата. Съществува пряка зависимост между поведението при криза и степента на посттравматичния стрес. Обикновено, колкото по-спокойно понасяме последствията от раздяла, загуба, грабеж, нападение, катастрофа и т.н., толкова по-голяма е вероятността да отключим посттравматичен стресов синдром.
Проявите са доста сходни с тези при хроничния стрес, но са много по-силни. Към вече описаните, могат да се добавят още няколко. Тук е възможно
не просто да избягваме контакта с приятели, а изцяло да се затворим за външния свят
Нарушенията на съня са свързани с кошмари или тревожност да заспя. Появяват се различни страхове, които до сега не са съществували. Възможно е да ни се струва, че се задушаваме. Понякога започваме да плачем, без да има конкретна причина. Тревожността може да бъде толкова силна, че изцяло да подчиним поведението си на това да предпазим себе си и близките ни от предполагаеми беди.
Можем изведнъж да станем силно религиозни или необичайно суеверни
Понякога се появяват нарушения в храненето - губим апетит или ядем повече, отколкото е нужно. Променяме вкусовите си предпочитания към храни, стил на обличане, музика... Под въздействието на стресогенните фактори често се появяват депресивни и манийни състояния или натрапливи мисли с различен интензитет, които трудно се овладяват с медикаментозно лечение.
Стресът има защитна функция за човека. Неговата задача е
да ни предпазва от околния свят, като ни заставя да сме „нащрек”
Съвремието, обаче, изисква от нас да вземаме множество и бързи решения, да съобразяваме различни факти и да се ориентираме прецизно в сложни ситуации. Именно тази реалност завишава прекомерно стресовите ни преживявания и вместо да ни предпазва, стресът започва да ни вреди.
Проявата на симптоми на хроничен или посттравматичен стрес е сигнал, че човек не успява да отработи самостоятелно стресогенните ситуации. Изправени пред този проблем, ние сме
склонни да търсим различни начини за забавления и релаксация
Те ни успокояват, но ефектът е краткосрочен и още на следващия ден симптомите се появяват отново. По този начин сами си създаваме зависимости към силни и екстремни преживявания, алкохол, хазарт и дори на пръв поглед безобидните танци, гледане на телевизия, четене на книги, слушане на музика, йога и т.н.
За справяне със състоянията на хроничен и посттравматичен стрес най-добри резултати дават методите на когнитивно-поведенческата и кратковременната психотерапия. С тяхна помощ,
само за няколко сесии със специалист психолог
човек успява да активира своя личностен и психически потенциал. Това позволява не само да се намали напрежението от стреса. Същинската цел е човек да се върне към обичайната си среда и ритъм на живот, но с механизми, позволяващи му текущо да отработва стресовите ситуации. По този начин не се позволява стресът да се натрупва и да се превръща в хроничен.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД