казва авторката на “Фитнес за женската душа” Събка ДЯКОВА-ЧЕХОВИЧ

Книгата “Фитнес за женската душа” от Събка Дякова-Чехович бе представена неотдавна в Стара Загора на среща с авторката. Целта на книгата ми беше, казва пловдивската психоложка, да проговори на много жени. Много жени вече гледат себе си в нея, мисля, че се получи. Двадесет и една жени разказват неказани никому досега истории за себе си. Всички имаме такива истории - тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими.

Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление. Тази книга е част от моето търсене и моята промяна. Всеки един от разказите има свой реален прототип. Това са истории, преживени от мен, от моите приятелки и на две от клиентките ми. За какви нагласи в българката можем да говорим? Мисля, че ние много лесно изпадаме в позиция “жертва” и много удобно си стоим в тази позиция. Примерно: “Той си мисли, че като съм му съпруга, аз съм задължена да правя това, това и това”. Неусетно от принудителна жертва жената се превръща в доброволна жертва и очаква в тази жертвена позиция всички да я съжалят, да й помогнат по някакъв начин, да направят нещо за нея. Това е много грешна позиция - една абсолютна илюзия, защото никой не обича жертви... Но наред с това мисля, че сме много силни жени и успяваме да се справим с много неща в живота. В живота ни няма нищо случайно. На пръв поглед случайни събития в определен момент се свързват и нашата трансформация се осъществява. Ако искаме да продължим напред, не можем да променим света около нас, но можем да променим своята гледна точка към него. Имам разказ за илюзиите, които имаме за себе си, как удобно си живеем години наред с тях и си мислим, че друг ни е виновен за състоянието, в което сме. И в този разказ героинята отново претърпява трансформация, за да осъзнае, че в крайна сметка всичко си е в нея. В крайна сметка и аз си мисля, че ако не бях останала сама с две деца, надали щях да се изсилвам толкова да се доказвам в работата си като психолог, да ходя на курсове, на обучения. Надали щях да влагам толкова амбиция в цялото си свободно време. А сигурно нямаше да напиша и книга. Но аз не разглеждам събитията в живота ми като провал. Въпреки че реално погледнато, съм имала провали от предишни бизнеси. И развода може средностатистически да го погледнем като провал. Но във всеки от тези провали, които съм преживяла, съм намерила много сила, за да продължа напред. Успяла съм да ги преодолея. Мисля, че мога да оцелея при всяка една ситуация.