Отношението към тийнейджъра като към малко дете му става “тясно в раменете"

Весела ИВАНОВА, клиничен психолог, психолог в СОУ „Иван Вазов“-Стара Загора

Весела Иванова- Г-жо Иванова, кои са основните грешки, които родителите допускат в комуникаци­ята с децата си - тийнейджъ­ри?

- Може би основният проблем е, че като родители продължаваме да се отнасяме към тийнейджърите като към малки деца. А във възрастта на израства­нето и заради хормонални­те проблеми, и заради на­растващите изисквания на социалната среда, млади­ят човек се оказва в нова ситуация, има нуждата да се развива като личност. Образно казано отношени­ето към него като към мал­ко дете започва да му ста­ва „тясно в раменете“. Де­цата започват да се бунту­ват, а родителите го разби­рат като емоционален пер­сонален бунт срещу тях са­мите. Всъщност става въп­рос за борба за свобода.
Друг е въпросът, че

ГРАНИЦАТА МЕЖДУ СВОБОДА И СВОБОДИЯ Е МНОГО ТЪНКА

и родителите инстинктивно сещат в определени моменти, че тази граница може да бъде премината, още повече, че проблемът с нез­рялостта на децата в този период е факт.
Обикнове­но в този случай родители­те биват обвинявани в опит за контрол, в лицемерие дори, особено когато крити­куват порок, който сами притежават, да речем - пу­шенето. Забраната не води до ни­къде. Тя само уж снема от­говорността отраменете на родителя, който прекрасно знае, че ще бъде лъган и приема това като по-удоб-но за самия него. Тийней­джърът също знае какво точно прави родителят и до­верието към него приключ­ва. Обратно, спокойното и искрено поведение ни пе­чели огромна територия на доверие, която ще ни тряб­ва в следващите още по-сложни разговори за сек­са, за отношенията в ком­панията, за реализацията, за изборите в живота, за същността на успеха...

- Цената на липсата на до­верие вероятно ще бъде не­познаването на собственото дете?

- Учителите много често казват на родителите: „Вие не познавате децата си. Вкъщи те се държат по раз­личен начин от училище“. Всъщност учителите също не познават ученика си - той се държи по различен начин във всяка от социал­ните си роли - в училище, вкъщи, в компанията, на улицата... Децата са силно адап­тивни същества за щастие. В една среда, която за тях се усложнява непрекъсна­то и неимоверно, те създа­ват адаптивни механизми и са такива, каквито биват искани в различните ситу­ации. Въпросът е родите­лите да си дадат ясна смет­ка какво точно искат от де­цата си - да реализират техните амбиции,

ДА ИЗЖИВЕЯТ ТЕХНИЯ НЕИЗЖИВЯН ЖИВОТ, ИЛИ ДА БЪДАТ УСПЕШНИ ХОРА СЪС СВОИТЕ ИЗБОРИ

със своите способности да изживеят своя живот. Тук обикновено родители­те правят втората си голя­ма грешка, избирайки пър­вия вариант. А ако наисти­на ги обичаме повече от себе си и желаем щастие­то им, оставяйки ги да бъ­дат такива, каквито са, ще ги направим много по-щас- тливи, отколкото под на­тиск да ги натикаме в на­шата сфера на приемлив живот, задължавайки ги да са богати, известни и т.н. Много е сложно. Защото във втория вариант пък се появява въпросът за пое­мане на отговорност. Мла­дата личност трябва да по­еме отговорност за своите избори, своите грешки, своята представа за успех.

НАИСТИНА НЯМА НИЩО ПО-ВАЖНО ОТ ДОВЕРИЕТО

Това е единствената въз­можност за намеса на ро­дителя в посока предпаз­ване, лека корекция, ня­какво въздействие, когато е истински ангажиран и загрижен. Успели сме, ко­ преварват в определени сфери. Интересното е, че много родители реагират на това не с удовлетворе­ние, а с ревност, с усеща­не за загубени позиции. Много учители също реа­гират по този начин и тога­ва възниква и конфликта в училище между учителско­то: ще правиш както аз изисквам, ще знаеш това, което и както аз го искам и логичното пълно отхвърля­не, понякога брутално изя­вено, от страна на учени­ците. Учителят пък, който искрено се опитва да даде поведение се чувства оби­ден, озлобен.

- Г-жо Иванова, кои са ос­новните проблеми, с които се сблъскват тийнейджъри­те?

- Най-тежкият им проб­лем е разрушаването на контакта и доверието с ро­дителите. В този страшен, несигурен по-голям свят,

ДЕТЕТО ВСЕ ОЩЕ ИМА НУЖДА ОТ ХАРМОНИЯТА, СИГУРНОСТТА, АБСОЛЮТНАТА УВЕРЕНОСТ В ЛЮБОВТА НА МАМА И ТАТКО

Нужен им е тил, нужен им е гръб, за да могат да решават другите си проб­леми. Особено когато тий­нейджърът непрекъснато се опитва да се доказва в този свят, да демонстри­ра новите си умения, но­вата си свобода, а среща непрекъснато отхвърля­не, принизяване на качес­твата, които има. Нужен е някой, абсолютно убеден в ценността му като лич­ност. И ако е нарушено доверието, ако я има не­сигурността, мога ли да споделя, мога ли да кажа, или ще бъда наказан, це­лият свят се разпада. Още по-страшно е, когато то­зи период съвпада с ох­ладняване на отношения­та между родителите в брака, изчерпване на се­мейството, в което деца­та вече са поотраснали и нямат нужда от „памперси“, разпадане на семейс­твото. За съжаление прак­тиката показва точно та­кава тенденция при мно­го голям брой двойки. Ако пък има и

ФОРМИ НА НАСИЛИЕ В СЕМЕЙСТВОТО, ПРОБЛЕМЪТ НА МЛАДЕЖИТЕ Е СТРАШЕН

Те и без друго са изло­жени на какви ли не фор­ми на насилие, включител­но през електронните си устройства, извън семейс­твото. Пък и да не забра­вяме, че насилието е най-лесната изява на същест­вуващ дискомфорт, комп­лекси, проблеми, а всич­ко това съпътства неиз­бежно периода на пораст­ване.
"Национална бизнес поща", Живка КЕХАЙОВА

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД