Не бъркайте депресията с нормалната тъга

Не бъркайте депресията с нормалната тъгаДепресията спада към широкоразпространените и социалнозначими заболявания. Когато става въпрос за леки форми на депресия, понякога има затруднение в разграничаването й от нормалната тъга, която е позната всекиму. Умерено тежките форми на депресия би трябвало с изявените си симптоми да алармират близките на пострадалия и да насочат към търсене на съдействие от лекар.

Прояви на тежката депресия

При нея симптомите от леката и умерено-тежката форма са с още по-засилена изява. Колкото по-тежка е формата, толкова по-интензивни са симптомите. Разбира се, медицината не е математика.

При по-тежките форми на депресия е възможно да се стигне дори и до психотична продукция, при коятo има, освен разстройства във възприятието, и промени в съдържанието на мисловния процес, стигащи до налудности.


Налудните мисли могат да бъдат за вина, обедняване, разорение


Тъй като дори и в такъв стадий пациентите имат запазена логика и критично мислене, те могат да преценят положението (на своята неработоспособност и безпомощност. Ето защо те започват да се обвиняват в мързел или некадърност, вместо да осъзнаят, че са болни и започват все повече да развиват мисли за вина, престъпност и дори - за греховност, ако са силно религиозни.

В някои случаи към тези мисли се прибавят и такива за надвиснала над тях и/или семейството им опасност от разоряване, която ще сполети не само тях самите, но и цялото семейство като възмездие за тяхната собствена вина.

Много чести са


хипохондричната настройка и погрешното тълкуване на телесните усещания


които особено депресивно болните в напреднала възраст тълкуват като симптоми на неизлечима болест. В тежките случаи на психотична депресия хипохондричните налудности придобиват нелеп характер - например пациентите смятат, че органите им са изгнили, че червата им са запушени и храната не преминава и се преживяват като "жив труп" - синдром на Котард.

Някои пациенти могат и да станат параноидни, считайки че околните се държат по-особено с тях, тъй като им личи тежката болест.


Не са изключени и слухови и обонятелни халюцинации


във вид на оскърбителни или осъдителни гласове или пък миризми на гниеща смет или мърша.

Измъчвани от вътрешно напрежение, чувство за малоценност и вина, болните от депресия преживяват живота си като безсмислен и мъчителен. Бъдещето им се струва изпълнено със страдание и пациентите не виждат никакъв изход от това - всичко, дори животът, им се струва безсмислен.

Именно по тази наклонена плоскост се стига и до решението на пациента


да сложи край на живота си


Самоубийствата стават най-често в ранните часове на сутринта, както и в началните фази на депресията или при излизането от нея. Това се дължи на факта, че в апогея на болестта двигателната активност на пациента е прекалено потисната. Възможно е и актът на самоубийство да е внезапен и неочакван меланхолен рапсус.

Много често се наблюдава


пълна липса на инициатива за каквото и да е


Пациентите предпочитат да прекарват с часове легнали или пък седящи на ръба на леглото, с наведена глава, отпуснати черти на лицето, прибрани в скута ръце. Тяхната забавеност е до степен на обездвиженост. Липсват им всякаква инициатива и желание. Често не се хранят и не поддържат лична хигиена.

В други случаи психомоторната забавеност може да е допълнена, припокрита или изместена от ажитираност. Тя може да варира от едва доловимо неспокойствие с преместване на краката и кършене на ръцете и тежки въздишки до силно изразено двигателно неспокойство.
"Здравна поща"



lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД