Депресията има много лица
- Детайли
- Публикувана на 03 Април 2019, Сряда, 13:02
Има психиатрични разстройства, чиито симптоми биха алармирали всекиго - не е нужно да си специалист, за да разбереш, че нещо не е наред с човек, изпитващ халюцинации, например. Естествено, в голяма част от случаите наличието на болест не е толкова очевидно. Една от тези "спорни територии" е депресията.Усещането за тъга и неработоспособност много често са част от нормалните човешки преживявания.
По тази причина от изключителна важност е наличието на ясни диагностични критерии, които да разграничават болестната тъга от нормалния отговор към стрес и нараняване.
Сред основните черти на депресивния синдром са симптоми като
загуба на преживяването за удоволствие
депресивно настроение, липса на енергия, песимистично мислене и значително намаление на общото, семейното, социалното и трудовото функциониране на човека.
Депресивният синдром се характеризира с триадата: потиснато настроение, забавен мисловен процес и липса на желание и инициативност. Съпътстващи симптоми могат да бъдат загубата на интереси и на способността за изживяване на радост и удоволствие, уморяемост и спад на активността, нарушена концентрация и внимание, понижена самооценка и себенеуверност,
идеи за виновност и песимистично възприемане на бъдещето
понижен апетит, нарушение на съня и мисли за себеувреждане или за самоубийство.
За да бъде поставена диагнозата депресивен епизод, е необходимо симптомите да са налице за период от поне 2 седмици. В зависимост от това колко симптома са проявени, депресивният епизод се разглежда като лек, умерено тежък или тежък.
Външният изглед на човек, изпаднал в умерен депресивен епизод, е характерен -
видът и облеклото му са занемарени
Изразът на лицето е тъжен, с увиснали устни краища, дълбока бръчка между веждите, редки мигания на очите и отпуснати рамене. Походката е забавена, намелени са мимиката и жестовете.
Налице е дистимия - понижено настроение - липсват всякакви положителни емоции, което не се повлиява от външни стимули, например съобщаване на добра новина. Този симптом има денонощни колебания, като има сутрешно влошаване и подобрение в хода на деня. Пациентите не изпитват радост и удоволствие, престават да чувстват любов и привързаност,
спират да се интересуват от каквото и да било
Макар и това да наподобява тъга, то вътрешно нерядко се съпътства от напрежение и неудовлетворение. Докато по-младите пациенти изглеждат тъжни, то при възрастните има вид повече на тревожна потиснатост.
Често освен тъга, болните изпитват и страх, който не е свързан с конкретни представи. Пациенът не може да обясни защо и от какво се страхува, но е напрегнат, неспокоен и очаква да се сучи нещо лошо.
Дистимията, тревогата и страхът се изживяват мъчително
от болните, но още по-мъчително за тях е изчезването на положителните чувства към близките - деца, внуци, съпруг/а, родители и т. н. Те се измъчват и се обвиняват, че са станали безразлични към най-близките си. Това причинява на пациентите тежка и страшна мъка, която често може да се прояви и като физическо страдание и болка, зад гръдната кост в областта на сърцето.
Вторият симптом на депресивния епизод след дистимията е
забавеният асоциативен поток (когнитивен симптом)
Пациентите отговарят на зададените въпроси след дълги паузи, бавно и с тих глас или изобщо не говорят. Те смятат, че са загубили паметта си, че са "жив труп". Поради запазената си критичност, засегнатите преживяват мъчително забавения темп на мисловния процес и смятат, че са оглупели и изпитват страх от ежедневните си задължения. Този симптом е обратим и отзвучава след преминаване на депресивния епизод.
Депресивните мисли включват мисли за безполезност (пациентите смятат, че не могат да се справят със задълженията си и се чувстват ненужни), песимистични мисли (приемат живота си за провален), мисли за безпомощност и безнадеждност. Болните
смятат, че животът не си струва и смъртта е един възможен изход
Тук тези мисли биха могли да стигнат и до планове за самоубийство.
Сред тези симптоми са и мислите за вина, които имат неразбираема форма - надценяват се дребни и незначителни грешки. Пациентите се концентрират върху нерадостни събития и собствените си неуспехи.
"Здравна поща"
Сн. 21
Сред основните черти на депресивния синдром са симптоми като
загуба на преживяването за удоволствие
депресивно настроение, липса на енергия, песимистично мислене и значително намаление на общото, семейното, социалното и трудовото функциониране на човека.
Депресивният синдром се характеризира с триадата: потиснато настроение, забавен мисловен процес и липса на желание и инициативност. Съпътстващи симптоми могат да бъдат загубата на интереси и на способността за изживяване на радост и удоволствие, уморяемост и спад на активността, нарушена концентрация и внимание, понижена самооценка и себенеуверност,
идеи за виновност и песимистично възприемане на бъдещето
понижен апетит, нарушение на съня и мисли за себеувреждане или за самоубийство.
За да бъде поставена диагнозата депресивен епизод, е необходимо симптомите да са налице за период от поне 2 седмици. В зависимост от това колко симптома са проявени, депресивният епизод се разглежда като лек, умерено тежък или тежък.
Външният изглед на човек, изпаднал в умерен депресивен епизод, е характерен -
видът и облеклото му са занемарени
Изразът на лицето е тъжен, с увиснали устни краища, дълбока бръчка между веждите, редки мигания на очите и отпуснати рамене. Походката е забавена, намелени са мимиката и жестовете.
Налице е дистимия - понижено настроение - липсват всякакви положителни емоции, което не се повлиява от външни стимули, например съобщаване на добра новина. Този симптом има денонощни колебания, като има сутрешно влошаване и подобрение в хода на деня. Пациентите не изпитват радост и удоволствие, престават да чувстват любов и привързаност,
спират да се интересуват от каквото и да било
Макар и това да наподобява тъга, то вътрешно нерядко се съпътства от напрежение и неудовлетворение. Докато по-младите пациенти изглеждат тъжни, то при възрастните има вид повече на тревожна потиснатост.
Често освен тъга, болните изпитват и страх, който не е свързан с конкретни представи. Пациенът не може да обясни защо и от какво се страхува, но е напрегнат, неспокоен и очаква да се сучи нещо лошо.
Дистимията, тревогата и страхът се изживяват мъчително
от болните, но още по-мъчително за тях е изчезването на положителните чувства към близките - деца, внуци, съпруг/а, родители и т. н. Те се измъчват и се обвиняват, че са станали безразлични към най-близките си. Това причинява на пациентите тежка и страшна мъка, която често може да се прояви и като физическо страдание и болка, зад гръдната кост в областта на сърцето.
Вторият симптом на депресивния епизод след дистимията е
забавеният асоциативен поток (когнитивен симптом)
Пациентите отговарят на зададените въпроси след дълги паузи, бавно и с тих глас или изобщо не говорят. Те смятат, че са загубили паметта си, че са "жив труп". Поради запазената си критичност, засегнатите преживяват мъчително забавения темп на мисловния процес и смятат, че са оглупели и изпитват страх от ежедневните си задължения. Този симптом е обратим и отзвучава след преминаване на депресивния епизод.
Депресивните мисли включват мисли за безполезност (пациентите смятат, че не могат да се справят със задълженията си и се чувстват ненужни), песимистични мисли (приемат живота си за провален), мисли за безпомощност и безнадеждност. Болните
смятат, че животът не си струва и смъртта е един възможен изход
Тук тези мисли биха могли да стигнат и до планове за самоубийство.
Сред тези симптоми са и мислите за вина, които имат неразбираема форма - надценяват се дребни и незначителни грешки. Пациентите се концентрират върху нерадостни събития и собствените си неуспехи.
"Здравна поща"
Сн. 21
D-r Eli Georgieva
