- С граничността като психологична категория се сблъсках през 2008 г., когато започнах да пиша "Психотерапия на алкохолизма". Но чак към 2016 г. се почувствах готов да разработя темата. Това е бездънен кладенец. Докторската дисертация, която подготвям във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", също е свързана с граничността, но при децата.

По време на терапия се сблъсквах с личностни проблеми, за които нямах отговор. Млади хора с по 3 различни психиатрични диагнози, поставени в рамите на 2-3 години. Или с особености и странности, много по-дълбоки от обичайните. Оказа се, че са с много дълбоки корени, още в първите 2-3 години след раждането - импулсивност, трудности във връзките с реалността, затруднения с близките, проблеми със самоидентификацията. Отделно - черно-бяло мислене, в което като в приказките светът се дели на добри и лоши, нарушена афективност и тревожност.

И дифузия (размиване) на границите между Аз и Ти, която ражда феномена "фалшив Аз" – правя се на нещо, което другите искат да бъда, пренебрегвайки себе си. Всичко това ражда конфликти или симптоматика, превръщаща граничната личност в пациент с гранично личностно разстройство, или т.нар. бордерлайн. Проблемът е поставян още от Фройд, който забелязва съществуването на голяма междинна група пациенти, чиито оплаквания са често на границата между невроза и здраве или психоза и здраве. Тя става тема на 80-годишни спорове, а в изграждането на концепцията за граничността взимат участие много от големите психолози и психоаналитици на 20-и век - Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Вилхелм Райх, Хелене Дойч.

- Представете си човек на 30 години с емоционални реакции и представи за света на 3-годишно дете. Може да е и с две висши образования. Един ден чувства: "Аз съм много велик и мога всичко". На другия ден: "Аз съм нищожество". Гъливер сред лилипутите, после - Гъливер сред великаните. Или пък смазан тийнейджър с вцепеняващ страх от другите още на 12-годишна възраст. Често изход от подобни преживявания са наркотиците или алкохолът. Тук те не са удоволствие, а начин да се намали болката и да се направи светът поносимо място. Или типажът „всичко ми се полага”, паническият страх от изоставяне, който кара бордерлайна да манипулира партньора и близките си до задушаване, разлюлян от любов до омраза в рамките на 2-3 часа. Случаите са различни - самонараняването (self-enjury) като средство за баланс, безразборен секс, страх от обвързване и пр. Нерядко това са страхът и реакциите на вътрешно неотделеното от родителите си бебе, за което светът продължава да е опасно място. Едно дете започва да се отделя от майка си, заявявайки себе си като индивид с различни желания и емоции, между шестия месец и третата година от живота си. С думичката "не", с първите прояви на агресия и отказ от подчинение, започва изграждането на собствени граници и собствена автономия. И ако процесът бъде прекъснат в опит на родителите - най-често майката, да задържи детето в една симбиотична връзка на неотделеност или в непризнаване на правото му на собствени граници, е възможно травмиране и фиксация в тая преходна фаза - на границата между симбиоза и отделяне. Хем сме пораснали, хем сме и малки. От там - непосилната жажда за любов и гневът като водещи състояния. Виждали сте мъже, хванати за полите на майките си на 50 години. Или пък жени, свирепи бунтарки срещу мъжкия свят - корените на феминизма са не само в социалното неравенство между половете. Те могат да са с много по-драматично-личностен произход. Над 70% от засегнатите от гранично личностно разстройство са жени. Това е проблем и със самоидентичността - психологична и сексуална. Често граничните личности са и бисексуални. В света ни с усложнена културна структура невинаги е ясно коя роля е женска и коя - мъжка. Но причина за граничност може да бъде и тежко заболяване през първите години на живота.

- Свеждането на причините само до майките ще е опростяване на нещата. Граничност може да възникне в контекста и на едно като цяло дисфункционално семейство. Има един чудесен филм "Тринайсет", който проследява семейната динамика, раждаща гранично поведение с цялата му проблемност - наркотици, самонарянаване, безразборен секс, отчаяние. Друг пример е филмът "Луди години" по романа на Сузана Кейсън. Уинона Райдър и Анджелина Джоли персонализират две различни страни на граничната личност. Уинона - изплашената и депресираната. А Анджелина - гневната и агресивната. Граничният персонаж е любим в изкуството - демонът с тъмна и светла страна. Още Лермонтов пресъздава тази амбивалентност в образа на Григорий Печорин.

- Според изследвания в Канада около 4% от пациентите, които търсят психиатрична помощ. Тази област изстисква най-много здравните бюджети. Граничността обикновено се проявява като различна, често коморбидна симптоматика. Наборът от симпотими и абнормност може да включи всичко от психиатрията - зависимости, хранителни разстройства, прояви на психотичност, деперсонализация, панически атаки, депресии, суицидност, която в никакъв случай не е манипулативна.

Но това е и културен проблем. Цели общества живеят в гранична разколебаност. Ние от 90-те години на миналия век сме в подобно разколебано състояние, със склонност да виждаме всичко в черно-бяло като при стария филм noir, с непрекъснато усещане за разпад. Гранична ситуация преживя западният свят през 60-те години на миналия век, което роди плеяда гранични творци - Джанис Джоплин, Джим Морисън, Джими Хендрикс, Алън Гинзбърг, Кен Киси. В България най-ярко олицетвори граничната тенденция на взаимно отрицание Радичков в неговата "Суматоха".

- Граничната личност търси помощ, когато започне да се разпада. Близките се обръщат заради конкретен проблем. Имал съм случаи, когато млади хора не бяха излизали по няколко месеца от стаята. Или при хранително разстройство, алкохолна зависимост, злоупотреба с дрога, проблеми в училище. Макар че поведението е било абнормно още на 10-годишна възраст - с повече затруднения в общуването, импулсивност или агресия. Но родителите са го приемали просто като странност. Проблемът избухва, когато човек е пълнолетен и започне да агонизира. "Аз съм океан от агония", казва Самюел Бекет, типичният случай за граничност сред писателите. От друга страна граничността може да доведе до една много талантлива маргиналност. За тях талантът е спасение.

- Виждали сме хора, за които се казва, че са разграден двор, всеки може да влезе откъдето си ще. От друга страна, граничността е дупка в Аз-а, а мястото на пробива прави човек неадекватен спрямо определена страна на реалността.