Борислава МЕЧЕВА, психолог и фамилен терапевт: Разводът е нормативен преход, не патология

Борислава МЕЧЕВА, психолог и фамилен терапевт: Разводът е нормативен преход, не патологияПовод за написването на този текст е едно видео на 9-годишното момче Патрик от Стара Загора в състояние на силен афект, публикувано във фейсбук без оглед на конфиденциалност. За два дни видеото достигна 35 хиляди гледания и стотици споделяния. То бе последвано от поредица публикации в електронните медии, описващи крайно негативен образ на майката и сестрата на детето. Спонтанната обществена реакция, освен на съчувствие към страдащото дете, бе такава сякаш обществеността трябва да реши как ще се практикуват родителските права.
Надигна се вълна от коментари, подобна на тези при реалити програми. Съществува механизъм, при който хората, без да познават сложността на семейната история в дадения казус, преживяват чрез него своите житейски неудовлетворености. Те обаче не ги разпознават като свои и се чувстват в правото си да се държат като съдници. Тази статия обобщава минималното, което трябва да знаем за връзката между раздялата на родителите и психичното здраве на децата.
Разводът. Разводът е нормативен преход, не патология. Патология може да се развие само при определени условия. Семействата в раздяла имат специфични нужди, докато минават през процес, подобен на траура. Това е поредица от фази, които партньорите преработват със свое темпо, докато възвърнат личната си автономност и капацитет да създават нови интимни отношения. Фазите включват отричане, протест, отчаяние и, накрая, приемане. Семействата преживяват високо ниво на стрес и объркване, което абсорбира енергията им и прави трудно справянето с ежедневни задачи. Юридическият развод е болезнен период, защото всяка процедура става повод за изразяване на враждебност и проиграване на конфликтните модели. С него раздялата, обаче, не приключва. Емоционалната раздяла в най-добрите случаи трае още няколко години. Едва след това човек е способен да интегрира развода в своя продължаващ живот, така че той да не се намесва в новите отношения, които бившите партньори създават.
Децата и разводът на родителите. При раздяла, децата преживяват конфликт на лоялност към двамата родители. Те искат двамата родители да участват в живота им. Дори когато единият родител не е наоколо, той присъства символно в ума на детето. Децата имат нужда да запазят положителен образ за всеки от тях, защото това става част от тяхната идентичност и самооценка. Освен това, те имат нужда да изградят позитивна представа за своята роля в отношенията - като обичани и нямащи вина за начина, по който родителите им се чувстват, или за трансформацията, през която семейството преминава.
Патологична реакция при развод. При всяка загуба се отключва траурна реакция. Първата й фаза е отричане на реалността. Застиването в тази фаза се определя като патологична реакция. На поведенческо ниво тя се изразява като водене на безкрайни дела за имоти или попечителство над децата. Когато един от бившите партньори е застинал във фазата на отричане, той може всячески да пречи на другия да изгради нови интимни отношения и ново семейство. При патологична реакция някои родители не се колебаят да превърнат детето в оръжие за наказание на другия. Процесът на траур бива затруднен от юридическите процедури, често пъти вредни за много двойки, които сякаш се опитват чрез юридическо решение да разрешат емоционални отношения. Емоцията на гняв е подхранена от адвокатските игри, при които войната трябва да завърши със "спечелил родител" и "загубил родител". Тъгата бива отцепена за сметка на логична система за оправдаване на собствените действия както е при психопатното функциониране. Допускането на чувството на тъга би означавало родителят да е чувствителен към себе си, към последствията на действията си върху детето си, към чувствата на бившия партньор. Но също би означавало край на юридическата война.
Вреди върху психичното здраве на децата. Те се появяват, когато единият родител прави така, че неговите собствени чувства да нарушават естествения процес на скърбене у детето. Това става чрез емоционално манипулиране, чието послание забранява чувството на обич към другия родител и насърчава отхвърлянето му. Това се изразява чрез обвинителни версии за другия родител като некомпетентен, злоупотребяващ или социално провален ("алкохолизиран", "дрогиран", "с леко поведение"…). Децата се опитват да си обяснят защо техните родители няма да бъдат повече заедно. Колкото по-малки са, толкова по-безкритично ще приемат това, което им се казва. Така, когато са при майката, ще говорят това, което им казва майката, а когато са при бащата, това, което им казва бащата. Това създава перфектна ситуация за родителя, който е застинал в своите емоции да увлече в тях възприятията на своето дете. В такава ситуация детето не може да се справи със своя вътрешен конфликт на лоялност. То изгражда както негативен образ за единия родител, така и за себе си. То самото се научава да манипулира роднини и институции, за да се справи с възприемания враждебен и манипулативен свят. Такива деца стават уязвими към развитие на различни психично-здравни проблеми: разстройства на настроението (от продължително депресивно настроение, т.нар. дистимия - до емоционални изблици и липса на самоконтрол върху емоциите) и тревожни разстройства (вкл. пост-травматично стресово разстройство). Като по-големи те са уязвими към развитие на поведенчески разстройства (затруднения в социалните взаимоотношения, оттегляне от общуване или агресивно поведение към хора и животни, срив в училище, антисоциални прояви, употреба на наркотици, ранна интензивна сексуална активност). Патологията на отношенията става основа за развитие на психопатология у детето.
Как промяната да не бъде патологична за децата. Разводът няма да има вредни последици върху психичното здраве на детето, ако то продължи да поддържа здравословни отношения с двамата родители. Родителите трябва да бъдат подпомогнати от своето близко обкръжение или от специалисти да извадят детето от конфликта. Те трябва да бъдат подкрепени да изработят и предоставят на детето консистентна история, с непротиворечиво обяснение за развода, представяща ролята на детето по неутрален и позитивен начин. Детето трябва да бъде подпомогнато да разбере, че разводът се случва между възрастните; това променя семейната система, но няма общо с родителстването на другия родител и с правото на детето да обича и да бъде обичано от двамата си родители. Чрез извънсъдебна практика (медиация) или фамилна терапия родителите могат да постигнат договаряне за това как ще се практикуват родителските права. Като всяка ситуация на криза, разводът може да се превърне в уникален източник на учене за себе си и отношенията, както и контекст на взаимна подкрепа между хора с вплетени житейски пътища.
"Здравна поща"


lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД