Вслушайте се в себе си

Съветва психологът Яна ХРИСТОВА

20150601Iana Hristova- Г-жо Христова, с каква настройка трябва да започнем новата година?
- Мисля за стереотипите, които ни рамкират как трябва да бъдем щастливи, кой е по- правилният начин, как да осмислим живота си, предстоящата година и т.н. Те много често ни отклоняват от личния ни житейски Път. Още от първите часове на новата година може би е най-полезно да се обърнем към нуждите си.

- Трябва ли да стигнем до базовите нужди, същностните за личността ни?
- Свържем ли се с базовите нужди, това непременно носи тъга. Всяко самопознание носи тъга. В пространството около нас в последните години непрестанно се говори за семинари за щастие, практики, които ще ни направят щастливи. Щастието се превръща едва ли не в задължение и характеристика на успялата, духовноизвисена личност. А това е неадекватно на живота ни. Далеч по-нужно е да развием нашата устойчивост и да се сприятелим със собствените си чувства на тъга, болка, страх, на гняв. Те са неизбежен спътник в делниците ни. Не бива да ги отхвърляме, а да умеем да извлечем мъдростта от тях. Ако поставим щастието като план или проект в новата година, е страшно задължаващо, особено за човек, комуто е трудно в момента или пък изживява болка, свързана със здравето и живота на обичани от него хора.
Истината е, че ако си човек, не можеш да си щастлив, когато близките ти страдат. Не можеш да си щастлив, ако виждаш край себе си критична маса нещастни. Истината е, че бягайки в щастието в такъв момент, ние отричаме действителността, опитваме се да я игнорираме, т.е. не сме адекватни, а това, в което бягаме, не е истинско щастие, а измислена от нас илюзия.
Вслушайте се в себе си- А ако е истинско щастие?
- Това е различно. Истинското щастие не е ежедневно явление - или е миг, или е дълбоко осъзнаване на постигната базова ценност. Можем да се научим да се радваме, да сме удовлетворени и да сме благодарни ежедневно. Много по-здравословно е, отколкото да се стремим непрекъснато да сме на върха на най-високите вибрации на щастието. Второто най-често ни отнема възможността да се радваме на това, което имаме, на хората, които истински споделят дните ни - с други думи: устремът към непрестанно и върхово щастие ни отнема шанса да сме истински щастливи.
Виждала съм много повече "счупени" от гонитбата на щастие хора, отколкото пречупени от изживяването на болка. А питаме ли се каква е цената на щастието, която трябва да платим? Готови ли сме да я платим? Много често преживяната и интегрирана в душите ни тъга и болка са цената за щастието ни.

- Какво всъщност трябва да направим в първите дни на новата година?
- Трябва да намерим време да спрем поне за малко и да чуем себе си, собствените си въпроси. Всички живеем в хаотичен свят, част сме от семейството, обществото, планетата, вселената, посланията отвън са различни, често объркващи. Затова е нужно по-често да се вслушваме в себе си, за да чуем какво всъщност ни е най-нужно, най-важно за нас самите. Изправени сме пред предизвикателства. Те ни учат да бъдем по-силни, по-умни, по-успели в реалността, която е животът ни.

- Всеки родител иска децата му да са щастливи и се опитва да подготви почвата за това...
- Така е. Това става най-ефективно с личния ни пример. Важното е да покажем на децата си как да приемат гнева и тъгата си, защото са техни чувства също като позитивните емоции, как да ги изразяват по адекватен начин. Ако възрастните поставяме непрестанно пред детето си изискването да е щастливо, създаваме един неудовлетворен от себе си и от живота си човек, защото никой не е в състояние да постигне състояние на вечно и постоянно щастие. Добре е родителите да научим децата си, че човек трябва да е щедър и снизходителен към себе си. Полезно е да правим планове и лични проекти, но и да си оставим правото да ги променяме без угризения на съвестта и усещане за провал, когато обстоятелствата го налагат... Няма такава цел, която да заслужава да платим със себе си.
"Здравна поща", Живка КЕХАЙОВА


lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД