Пациентски организации алармираха ЕК за проблемите в здравеопазването

Кристалина ГеоргиеваПисмо, с което се алармират ЕК, българските евродепутати и еврокомисаря Кристалина Георгиева за кризисната ситуация, в която се намира здравеопазването у нас, изпратиха две пациентски организации. Представители на "Федерация Български пациентски форум" и Националната пациентска организация обясниха, че причина за техните действия са системните проблеми, с които се сблъскват българските пациенти. Те също така обявиха, че го правят защото искат да бъдат спрени геноцида и дискриминацията, упражнявани върху българските пациенти.
Председателят на "Федерация Български пациентски форум" Иван Димитров заяви, че българските политици вместо да предприемат стъпки за преодоляване на проблемите, създават предпоставки за тяхното задълбочаване. Той напомни, че ЕК е отправила редица препоръки към България, за да бъде преодоляно неравенството при достъпа на пациентите до лечение. Българските управляващи обаче не са изпълнили нито една от тях. Като особено тревожна Димитров определи тенденцията управляващите все по-малко да се вслушват в думите на пациентските организации и да не подлагат на обществена дискусия редица свои важни решения.
В писмото се описват данни за демографския срив в страната ни и бедността, набляга се и на парадокса, че най-бедните граждани на Европейския съюз, каквито са българите, плащат най-много за здравеопазване. Напомня се, че за здравеопазване България отделя най-ниския процент от БВП в Европа - между 3.8 и 4%. Отбелязва се, че при здравна вноска от 8%, държавата плаща едва 4% за големи групи от населението и по този начин едва 1.5 млн. души осигуряват всички останали граждани. Посочва се, че липсата на реформи е една от основните причини за липсата на доверие на българите към здравната система, а резултатът е близо 2 млн. души, които не се осигуряват здравно. При това държавата не прави нищо за да подобри събираемостта на вноските.
В България няма спешна помощ, се казва в писмото. Като мотив за това твърдение се посочва, че заплатите на лекарите, които работят в системата са в размер на 300 евро месечно при 12 часови смени. Освен това в София, която е с население 2 млн. души, спешните екипи са едва 12. Поради липсата на достатъчно медици линейките пристигат по сигнал за време от 40 минути до 2 часа.
Отбелязва се, че в България 900 лекари годишно напускат страната, а 80% от новозавършилите доктори заявяват, че при първа възможност ще потърсят реализация в чужбина. Като сериозен проблем е посочен, че ДДС за лекарствата у нас е 20%, като за сравнение в повечето страни в Европа ставката е под 10%. В България няма и електронно здравеопазване. Въвеждането на електронно досие през 2012 година доведе до това едва 14 000 българи да получат достъп до своето здравно досие и голяма част от тях да разберат, че са им изписани здравни интервенции, които никога не са се случвали, се казва в текста.
В писмото се атакуват и краткосрочните мерки за оптимизиране на функционирането и подобрение на контрола на здравната система, предложени на 15 януари от МЗ. Тези мерки представляват единствено и само допълнителни ограничения за българските граждани, които заплащат с лични средства 56% от употребяваните от тях лекарствени средства или най-високия процент в Европа. Съгласно тези мерки българските граждани ще имат достъп до нови лекарствени средства, заплащани от държавния бюджет веднъж на 2 или 3 години, т.е. поне 5 или 6 години след останалите страни от ЕС. Например при откриване на лечение за рядко заболяване, чиито месечен курс на лечение може да достигне 5 000 евро, българските граждани с месечно брутно възнаграждение в размер на 400 евро ще трябва да вземат заем, за да могат да се лекуват, докато държавата започне да заплаща лечението им, казват пациентските организации. Те заявяват, че част от краткосрочните мерки на Министерство на здравеопазването включват въвеждане на допълнителни рестриктивни критерии за предписване и отпускане на лекарства по протоколи. Пациентите отбелязват, че при някои диагнози от 5000 болни се лекуват едва 1500, а за да получи лечение със скъпоструващи медикаменти болният трябва да премине през процедура, отнемаща повече от 30 дни и това се случва минимум 2 пъти в годината.
"Здравна поща", i

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД