Национален център за спешни пациенти, предвижда реформата в спешната помощ

Национален център за спешни пациенти, предвижда реформата в спешната помощВ бъдеще няма да има толкова сериозен проблем с кадрите за спешна помощ. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева при днешното представяне и обсъждане на стратегията за спешна помощ, организирани от БЛС. Тя отбеляза, че в момента в България има 28 000 лекари, но не е задължително във всяка линейка да има доктор. Д-р Андреева заяви, че тази бройка няма да стигне, ако лекарите работят в 400 или 500 болници, но ситуацията ще е съвсем различна, ако болниците са 200. Тя добави, че се разработва програма за обучение на лекарски асистенти, които до голяма степен ще покрият нуждите на спешна помощ от кадри.
Именно липсата на кадри в спешна помощ бе определена от дискутиращите лекари, политици и пациенти като най-сериозния проблем пред реализирането на изготвената от МЗ стратегия. Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер коментира, че и най-съвършената концепция има едно слабо място - липсата на кадри. Според нея няма да се постигне нищо ако държавата, пациентите и лекарите не вложат своите усилия именно в насока увеличение на заплатите на медиците от спешна помощ.
Министърката пък каза, че може да гарантира, че заплатите на лекарите, сестрите, фелдшерите и шофьорите от системата на спешната помощ ще се увеличава всяка година, докато трае нейния мандат.
Иначе, една от най-съществени промени в спешната помощ е създаването на спешни болнични комплекси. Проф. Милан Миланов, който е ръководител на работната група, създала стратегията, обясни, че въпросните комплекси ще се образуват от сливането на сегашните спешни центрове и спешни отделения. Те ще бъдат разделени на две нива, като 9 или 11 от тях ще бъдат от първо ниво. Въпросните комплекси ще бъдат в лечебни заведения, които осигуряват 90% от болничната спешна медицинска помощ. Останалите комплекси ще бъдат второ ниво и зад тях ще стоят лечебни заведения, които осигуряват 60% от болничната спешна медицинска помощ. Предвижда се и създаването на Национален център по спешна медицина, който ще осигурява непрекъснато, денонощно обслужване на спешни пациенти от цялата страна и спешна консултативна помощ на лечебни заведения.
Сред особеностите на стратегията са промени в нормативната уредба, интеграция на телефоните 150 и 112, внедряване на телемедицината в мобилните екипи. Предвижда се и обновяване на 30% от автопарка за период от две до три години. В стратегията е включено също така повишаване взаимодействието на спешната помощ със структури, предлагащи специализиран санитарен въздушен транспорт и със структури, разполагащи с плавателни съдове за оказване на спешна помощ. Предвижда се повишаване квалификацията на работещите в системата, чрез изграждане на Национален център за продължително обучение и утвърждаване в университетите на профила "Спешна медицина". Ключов момент за реформата е непрекъснатото допълнително държавно финансиране. Като важна част от стратегията бе посочено и изграждането на нов медицински стандарт за спешна помощ. Планира се също така и създаването на протоколи и алгоритми на поведение на лекарите при различните типове спешни пациенти с описание на дейностите. Това ще даде възможност за остойностяване на услугата при извършване на съответната дейност.
По отношение на държавното финансиране в стратегията се отбелязва, че трябва да се определи реалната стойност на медицинската услуга на всеки преминал пациент, опирайки се на дейностите по съответния протокол. Трябва да се оцени също така реалната стойност на разходите за издръжка на един център и реалната стойност на разходите за дълготрайни материални активи, капитално строителство и апаратурна обезпеченост на спешното отделение.
По време на дискусията председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов запита, кое от стратегията ще се направи в краткосрочен план, в рамките на тази година. Министър Андреева отговори, че през тази година ще бъдат изготвени протоколите, алгоритмите и стандартите. Ще се реши и с каква апаратура ще бъдат оборудвани 11 комплекса от първо ниво. Първите три комоплекса ще станат факт до края на годината, като работата по тях започва от следващия месец. Те ще бъдат в Бургас, Плевен и Велико Търново. Министърът обясни, че градовете се избрани, защото Бургас е високорисков регион, който разполага само с една болница, Велико Търново е пример за средно голям областен център, а Плевен е университетски град. Цялата реформа на спешната помощ ще струва 80 млн. лв., добави д-р Андреева.
"Здравна поща", i

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД