- Мога да кажа само, че това са спекулации, които не почиват на никакви обективни факти. Не мога да разбера каква е крайната цел на подобни празни приказки. Ние почти приключваме със срещите с отделните структури в болницата. Предстоят само още 3-4.Изчистваме неточности по отношение на начина на работа, на хората, които ще продължат да работят в болницата.

Мисля, че вече се получава добър синхрон. Смея най-отговорно да заявя, че за моя радост няма конфликти между структурите, които се обединяват. Колегите показват съпричастност, за което съм им много благодарна. Недоумявам в този труден живот имаме ли време да се занимаваме със сплетни. Ако някой смята, че има сили да прави интриги, това си е негов проблем.

- Не е тайна вече за никой, включително и за хората, работещи в болницата, че без съкращения няма да се разминем. Направихме серияот клинични съвети и дискутирахме тези проблеми с колегите. Всички са убедени в правилността на това начинание, защото то няма алтернатива. В момента са готови предизвестията на пенсионерите. По списък те са 140. През ден-два ще се подготвят по 25 предизвестия за съкращението им, защото процесът е трудоемък. Смятам, че ще го приключим до средата на февруари. На 24 или 25 февруари заедно със синдикатите и Агенцията по заетостта ще уточним окончателно ориентировъчната цифра и имената на физическите лица в непенсионна възраст, които ще бъдат съкратени. Смятам, че никой няма да остане изненадан, защото в срещите с шефовете на структурите обстойно сме обсъждали темата, но без да визираме конкретни имена. Ръководството не може да направи това, ще го свърши 7-членна комисия заедно с юристите на дружеството по предварително изработени критерии. Не мога да кажа точната бройка на колегите, които ще бъдат съкратени. Има колеги, които сами искат да напуснат, за да отидат в частните болници. Не е срамно да се каже защо правят това - основно заради финансовото възнаграждение. На този етап ние не можем да им предложим толкова пари, колкото ще получават там. Надяваме се по-нататък и при нас нещата да потръгнат, но сега аз не мога да обещавам подобни суми. Напускането на колеги не е голям удар за болницата. Аз смятам, че тук трябва да останат хора, които имат морал, мотивация и търпимост към размера на финансовите възнаграждения. По мои разчети съкращенията ще засегнат около 150-200 души, но може да бъдат и по-малко. Целият състав на болницата в момента е 1500 души.

- Смятам, че държавното ръководство със сигурност ще ни подаде ръка, но на човек му помагат, когато той оправдава доверието. Затова към момента не мога да искам помощ отникъде. Ние още не сме доказали, че сами сме свършили това, което се изисква от нас. Трудно е, но се справяме. Започнахме отговорни плащания към фирмите. Този месец направихме плащания към най-големите кредитори. Разбира се, това е в ущърб на материалното стимулиране на колегите, но получавам разбиране от тях.

- Искам да ви разкажа един пресен случай. Преди няколко дни при нас постъпи мъж от Сливен на 78 години. В друга болница му е била направена успешна операция на счупена бедрена шийка. Три дни след операцията човекът започва да се оплаква от коремна болка. Консултирали го и му казали да отиде в "голямата" болница. При прегледа от наши хирурзи се оказва, че има дифузен перитонит, предизвикан от перфорация на сигмоидното черво. Започва битка за неговия живот. Опериран е, в момента е в реанимация в тежко състояние, но колегите са оптимисти. Не мога и аз да не бъда оптимист, защото от нашата болница никой не е върнат. Да, на пациента е била извършена много добра операция на ставата. А по-нататък? Защо при нас? Тук става въпрос за отговорност. При нас работят достойни колеги, за които комерсиалността не е водеща. Затова смятам, че имаме шансове да излезем от кризата. Столът, на който седнах, е горещ, но когато искаш да решаваш проблемите, работата не тежи.

- Цялото ни семейство е подчинено на любовта към децата. Свекърът ми беше педиатър, мъжът ми и синът ми са педиатри. Като гледах предаването по телевизията, страшно много го съжалих и тази сутрин обсъдихме темата и преведохме 300 лв. от болницата. Някой може да каже, че в такъв момент не е подходящо да правим дарения, но 300 лв. не са сума, която да не можем да отделим. Сутринта се обадих на човека да му кажа, че парите са преведени и може с тях да купи маратонки на дечицата и каквото той пожелае.

- Бога ми, за първи път чувам това. Това сигурно е поредната спекулация. Няма такова нещо.