От 1991 до 2012 г. родилният контингент у нас е намалял с 420 000 жени

Сподели за "Здравна поща" д-р Антония ГРИГОРОВА, специалист по социална медицина и инициатор на кампанията "Бебе на годината"

От 1991 до 2012 г. родилният контингент у нас е намалял с 420 000 жени- Д-р Григорова, освен автор на идеята за Бебе на годината Вие до скоро издавахте и сп. "9 месеца". С какво се занимавате в момента?

- Да, инициативата Бебе на годината наистина е моя. Стартирахме я през 2000 г. Аз по това време издавах сп. "9 месеца". Наша е и идеята за Училище за родители, което и в момента продължава да се организира в някои големи градове в страната. Сега вече не се занимавам със списанието, но продължавам иницативата Бебе на годината. Имам и идея да изградя нова платформа, която ще се занимава с демографските проблеми у нас, с раждаемостта, майчинството, репродуктивните проблеми, сексуалното възпитание, детско-юношеското здраве. Специално внимание ще отделя на темите, свързани със зрялата възраст на жената.
Като издател съм работила дълги години с АГ специалисти, с педиатри от цялата страна. Смятам, че мога да направя нещо полезно и добро в тази посока. В перспектива имам сериозни проекти на тази база. Бебе на годината ще е чудесен старт за реализация на моите идеи.

- Кои според Вас са основните проблеми за демографското дъно, което ударихме тази година?

- Демографските прогнози в дългосрочен план са кошмарни, а тези в краткосрочен ги потвърждават. Миналата година съвсем отчетливо се видя за какво става въпрос. Зад тези ужасяващи цифри се крият сериозни проблеми, за които продължаваме да говорим рядко. Има два показателя, които измерват и чертаят тенденциите в раждаемостта. Единият е свързан с това доколко българката въобще иска или може да ражда. Измерва се с т.нар. тотален коефициент на плодовитост - броят на децата, които всяка жена реализира в нейния репродуктивен период. На една нация й трябва коефициент около 2.2, за да си осигурава просто възпрлоизводство и да не бъде застаряваща. Ако трябва да се сравняваме с Европа, тя също е застаряваща. Там коефициентът е 1.5 и е съвместим с нашия. До 2005 г. България стоеше добре по отношение на този коефициент. Сега сравнително добре са Ирландия, Франция и Великобритания, но и те го достигат частично, дори са под него. Днес жените искат да бъдат образовани и реализирани в професията си. По тази причина те отлагат раждането най-вече на второто дете. Оттам намалява и раждаемостта. Но има и друго. Като отлагат раждането, се увеличават медицинските им репродуктивни проблеми и опасността да влязат в контингент, при който се появава стерилитетът. Вторият проблем, типичен за България, е дългият път от диагностициране на стерилитета до неговото разрешаване и въобще до потърсването на квалифицирана помощ. Не само от жената, но и от мъжа. Мъжкият стерилитет, за който много малко се говори, е изключително сериозен за България и се задълбочава в кризата поради лошия начин на живот. За съжаление, у нас често не се прави разлика между сексуална и репродуктивна възможност, а това не е едно и също.
Другият показател за раждаемост е така нареченият "родилен" контингент. У нас той продължава да спада драстично. От 19991 г. до 2012 г. в България е намалял с 420 000 жени заради влиянието най-вече на имиграционните процеси.

- Какво трябва да се направи незабавно, за да се тръгне след това към една дългосрочна стратегия за преборване на демографските проблеми у нас?

- Тези мерки са написани вече, но е въпрос на воля да се обединят усилията на институците и НПО, за да се случат. Слава Богу, вече има достатъчно пациентски и други организации, които имат реални и полезни решения. От институциите се изисква да ги прокарат. Две са неотложните мерки - да се стимулират всячески асистираните репродукциии и да се облекчават семействата, които искат да родят поне второ дете. Старозагорското бебе е перфектният профил на българското семейство. То се справя с живота такъв, какъвто е, но нещата не навсякъде са такива. Има какво да се направи. Да, държавата се грижи за социално слабите, но има един контингент който се възползва от това и превръща раждането в източник на малки, но редовни суми. Какво реално стига като благо до тези деца, знаем всички. Държавата може да им даде реално потребление. Например, вместо пари, ваучери на майките, зад които задължително стоят детски стоки. Асоциацията на търговците на детски стоки отдавна се бори за намаляване на ДДС за бебешките и детските стоки. Такава диференцирана ставка има в доста европейски страни. Не е задължително да бъде на всички стоки, но поне за консумативите, за тези от първа необходимост. Загубите от ДДС биха били незначителни за държавата, а ефектът за родителите ще е сериозен. Ето две примерни краткосрочни мерки.
В по-дългосрочен план е задължително младото поколение да добие повече знания за репродуктивното здраве, за да се хваща навреме стерилитетът, за да има навременна профилактика в тгази област. А това става чрез образование. Не можем да искаме само от държавата. МЗ обяви тази година, че негов приоритет ще е майчиното и детското здравеопазване. Ще се отпуснат сериозни средства в това направление. Министър Андреева е акушер-гинеколог и се интересува от това. Надявам се, че ще има добри новини.
"Здравна поща", Мадлен ПЕЕВА

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД