Симптомите й не са смъртноносни, но са най-малкото твърде неприятни: редуване на усещане за студ и горещина, притъмняване пред очите (особено след резки движения), къркорене в стомаха, пресъхване на устата от вълнение, мрачно настроение, упадък на силите, повишена умора, леко пребледняване или зачервяване. През пролетта поради по-честите промени в атмосферното налягане тези симптоми се променят по няколко пъти на ден, а организмът и без това е изтощен от авитаминозата.

Вегетативно-съдовата дистония нарушава работата на целия организъм.

Вегетативната нервна система отговаря за работата на всички вътрешни органи и поддържането на хомеостазата - равновесието на вътрешната среда на тялото.

Това заболяване често възниква в детството при емоционално неустойчиви и тревожни деца. Страдащите от него деца са капризни, обидчиви, зле понасят натоварването в училището и физическото напрежение.

Причините за възникването на заболяването все още не са изяснени докрай. Предполага се, че то е резултат от наследствена дисфункция на вегетативните центрове на главния мозък, който се задълбочава под въздействието на емоционалните претоварвания, хормоналните пренастройки на организма или резките смени в климата.

Някои от децата, с възрастта и натрупването на жизнен опит, престават да боледуват.

При възрастните хора дистонията често протича по-тежко и по-болезнено - с виене на свят, припадъци, пристъпи на задух и вегетативни кризи. Заболяването се среща по-често при жените, отколкото при мъжете.

Вегетативно-съдовата дистония носи чертите на различни заболявания: психологични, неврологични, кардиологични, съдови.

За лечението на леките и средни форми помагат пълноценният сън, разумната физическа активност, рационалното хранене, отказването от вредни навици.

Само около 1/3 от пациентите се нуждаят от лечение при невролог.

В по-напредналите стадии се назначава медикаментозно лечение (съдови, ноотропни препарати и лекарства, отстраняващи нервната възбудимост). Основният курс на лечение трае от 2 до 6 месеца.

Съвременната медицина смята вегетативно-съдовата дистония за психогенно заболяване, отразяващо вътрешните конфликти и затова в лечението активно се прилагат и някои психотерапевтични методи - автогенен тренинг, хипноза.

За профилактиката на заболяването са необходими:

* спортни занимания - физическите упражнения помагат за активизирането на жизнените процеси.

* избягване на натоварването - стресът провокира появата на заболяването.

* правилно хранене - трябва да се приемат храни, подобряващи обмяната на веществата – риба, продукти с растителен произход. Ястията, богати на калий и магнезий (соя, грах, кайсии, стафиди, моркови, патладжани, лук, салата, магданоз), успокояват нервната система.

* отказване от вредните навици - алкохолът и никотиновата интоксикация могат да предизвикат дисбаланс на нервната система.

* закаляване - контрастният душ, въздушните бани, ходенето на бос крак тренират не само имунитета, но и нервната система.

* почивка - всички усилия ще са напразни, ако човекът, страдащ от това заболяване, не може да се отпусне. Много лекари смятат пролетната отпуска за отличен начин за профилактика на вегетативно-съдовата дистония.