В повечето случаи далтонизмът не е проблем за качеството на живот
- Детайли
- Публикувана на 18 Април 2013, Четвъртък, 16:38

Дисхроматопсията е два вида - вродена и наследствена, обяснява д-р Ивайло Дочев от старозагорския очен център “Зенит”. Първата не се лекува. Втората може да се прояви при очни заболявания на зрителния нерв, интоксикации с тежки метали и др.
При нея нещата са обратими, т.е. след известно време пациентът може да възстанови нормалното си зрение.
Три вида рецептори в ретината възприемат трите основни цвята - червен, зелен и виолетов, от чието смесване се получават и останалите цветове. При генетични дефекти се нарушават функциите на някой от трите рецептора. Най-тежката форма на далтонизма е тази, при която напълно липсва цветно зрение. Тя се нарича ахроматопсия. Страдащите от нея различават само черно и бяло. В повечето случаи обаче пациентите страдат от по-леки форми на дисхроматопсия, като най-често смущенията са в жълто-зеления спектър. При леките степени проблемът с цветното зрение не е сериозен и те не нарушават качеството на живот на хората. Може да се появи проблем само за упражняването на определени професии.
Във всеки очен кабинет има цветни таблици на Ишихара и Рабкин, обяснява д-р Дочев. По тях офталмологът може да определи дали един пациент страда от далтонизъм, но най-точно е апаратното изследване, наречено аномалоскопия. То установява прецизно степента на дисхроматопсия. На тази база комисия от специалисти преценява дали пациентът има право да шофира, дали може да прави това само любителски или и професионално. В леките степени, които касаят объркване само на някои нюанси на цветовете, проблеми за любителско шофиране няма.
При ахроматопсия често хората носят червени очила или лещи за намаляване чувствителността към светлината. Иначе далтонизмът не е свързан със зрителната острота на окото. Страдащите от него могат да виждат съвсем нормално.
"Здравна поща", Мадлен ПЕЕВА