Икономиите за здраве ще намалят живота в Европа

Икономиите за здраве ще намалят живота в ЕвропаТенденцията за удължаване продължителността на живота в страните от Европа може да се промени поради наложилото се съкращаване на разходите за здравеопазване, които предвиждат притиснатите от финансовата криза правителства. Това показва доклад на Световната здравна организация (СЗО).
Данните сочат, че е възможно постиганатата по-голяма продължителност на живота в европейския регион да бъде заплашена, ако икономическата и социална криза се съчетаят с намаляване на разходите за здравеопазване и други услуги.
Подобни проучвания се правят на всеки три години. Последното от тях е за 2012 г. и показва, че Европа като цяло се радва на увеличена продължителност на живота. Показателят обаче варира много в региона. Най-добър е той в Испания, където средната продължителност на живота е 82.2 г. На последно място е Казахстан - с 68.7 г. България е на 11-та позиция, като продължителността на живота при мъжете е около 71 г., а при жените - около 78 г.
Изследването на СЗО включва 53 държави, които много се различават помежду си - от Израел и Централна Азия до богатите страни от Западна Европа и по-бедните им източноевропейски съседи. В Европа са 9 от 10-те държави в света с най-голяма продължителност на живота. Това е така и въпреки високите показатели на тютюнопушене и употреба на алкохол. Средно населението на обхванатите в изследването страни живее 76 г.
Големи са и разликите в разходите за здравеопазване. В доклада са обхванати 900 млн. души. и данните показват, че във Франция и в Холандия за това перо отиват 11.9% от БВП, а в Туркменистан са едва 2.5%. Жените в Европа се радват на по-голямо дълголетие – средно 80 г., докато мъжете - на 72.5 г.
По информация на Евростат от миналата година, България е единствената държава-членка на Европейския съюз, в която средствата за здравеопазване като дял от БВП са намалели в периода 2002-2010 г. Румъния и Унгария също са намалили разхода си за здраве като дял от БВП, но изчислени на глава от населението средствата там са повече. Европейската статистическа служба отчита още, че през 2002 г. страната ни е похарчила 5.3% от БВП за здраве, а през 2010 г. – 4.8% или с 0.5 по-малко. За същия период държавите от ЕС са отделили средно по 7.5% от БВП за здравеопазване. Най-рязко са нараснали разходите за здраве в Гърция и Холандия, съответно с 2.5% и 2.8%.
Броят на самоубийствата в Европа е намалявал с между 24 и 40% от 90-те години на миналия век. Но тенденцията се е забавила след 2008 г., когато започват икономическите проблеми, показва още докладът на СЗО. По данни на световната организация към 2050 г. повече от 25% от населението на Европа ще е на възраст над 65 г.
"Здравна поща", i

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД