Съвременните майки и бащи започват да развиват бебетата си буквално от пелените. И са напълно уверени, че така е правилно. Но се оказва, че това не е толкова важно. Много по-важно е да използваме грамотно ресурсите, които притежаваме. Татяна Владимировна Черниговская е психолингвист, невробиолог, професор в СПБГУ. В своята лекция "Как да научите мозъка си да учи" тя говори за това защо момчетата и момичетата трябва да се обучават по различен начин и за тайните, които ще направят процеса на обучение по-лесен и по-разбираем.

Много е важно децата да започнат да учат навреме. Най-големият проблем за едно съвременно дете са суетните родители. Когато ми казват: "Аз започнах да уча сина си да чете на две годинки", аз отговарям: "Какъв глупак!" Кому е нужно това? Той не може да прави това на две годинки - мозъкът му не е готов. Ако вие го дресирате, той, разбира се, ще чете и може би дори ще пише, но ние имаме друга задача за тази възраст.

Всъщност, децата имат огромни различия в скоростта на развитие. Има такъв термин - "възраст на училищна зрялост". Ето пример: имаме две деца на една и съща възраст 7 години, но едното ходи на училище, защото мозъкът му е готов, а другото се нуждае от още 7 месеца вкъщи, да си поиграе и после да седне на чина.

Според официални данни, у нас повече от 40% от децата имат затруднения с четенето и писането в края на началното училище. И дори и в 7-ми клас има такива, които не четат добре. При тези деца цялата когнитивни сила на мозъка отива, за да пробият през буквите. Такова дете дори и да прочете текста, трудно вниква в смисъла (защото не му стигат силите) и всеки въпрос по темата го води в „задънена улица“.

Пред нас има една много трудна задача: ние сме на кръстопът между човек, който е писал инструкциите и е прочел обичайните книги, и човек, който чете само заглавията, не умее да пише, занимава се с емот-икони и дори не набира постове. Важно е да се разбере, че този човек е различен и той има друг мозък. Ние възрастните го харесваме и сме сигурни, че няма опасност за него. Но има. Ако едно малко дете, ходейки на училище, не се учи да пише, привиквайки към фините движения на химикала, ако в детската градина не лепи и не изрязва с ножицата, не ниже синци, то не се изработва фината моторика. А именно това влияе на речевите функции. Ако вие не развивате в детето фината моторика, не се оплаквайте, че мозъкът му не работи.

Съвременната неврология активно изучава мозъка в момент, когато върху него въздейства музика. И сега знаем, че когато музиката участва в човешкото развитие от ранна възраст, тя има силно въздействие върху структурата и качеството на невралната мрежа. Когато възприемаме реч, става много сложна физическа обработка на сигнали. Имаме налягане в ухото от децибелите, интервали – и всичко това е физика. Ухото чува, а слуша мозъкът. Когато едно дете учи музика, мозъкът свиква да обръща внимание на дребни детайли, да различава звуци и дължината между тях. Именно тогава се формира фината част от невронната мрежа.

Не всички хора на нашата планета са гениални. И ако бебето има лоши гени, нищо не можеш да направиш. Но дори и гените да са добри, не е достатъчно. От баба може да наследи страхотно пиано, но на него трябва да се научи да се свири. По същия начин детето може да има прекрасен мозък, но ако не се развива, не се формира, не се настройва – всичко ще е на халос. Мозъкът губи, ако няма когнитивно натоварване. Ако лежите на дивана в продължение на шест месеца, накрая няма да можете да станете. Същото е и с мозъка.

Мисля, че е ясно на всеки човек, че ако Шекспир, Моцарт, Пушкин, Бродски и други изтъкнати деятели на изкуството бяха пробвали да преминат матура, щяха да се провалят. И на теста за интелигентност IQ щяха да се провалят. Какво означава това? Просто теста за интелигентност IQ не важи, защото никой не се съмнява в гения на Моцарт, освен някой луд.

Има една карикатура, на която са показани маймуна, риба и слон, които трябва да се качат на едно дърво. Различни животни, някои от които по принцип не могат да се качат на дървото. Именно това предлага съвременната система на образование.

Мисля, че това е много вредно. Ако искаме да приготвим за живота хора, които да работят на конвейр, то тогава това безусловно е подходяща система. Но тогава трябва да кажем, че слагаме точка на развитието на нашата цивилизация. Ще „пазим Венеция“ да не потъне колкото можем, а нови шедьоври не ни трябват, стигат ни вече толкова – къде ще ги дяваме. Но ако ние искаме да възпитаваме творци, то тази система е по-лоша от всичко, което можем да измислим.

С момчетата трябва да се говори кратко и конкретно. За максимален ефект те трябва да участват в активни дейности, те просто не могат да стоят неподвижно и спокойно. Те имат толкова много енергия, че е най-добре да се опитаме да я насочим по мирен начин, да й дадем изход, точно по време на занятия. Не ги дръжте в малко затворено пространство, дайте им възможност да се движат. Освен това, на момчетата трябва да поставяте повече реални задачи, да провеждате състезания, а от скучните писмени задания се получават по-невзрачни резултати и не дават никакъв тласък в развитието. И още – тях трябва да ги хвалите за всяка дреболия. И ето още един интересен факт: оказа се, че момчетата трябва да бъдат възпитавани в по-прохладни помещения от момичетата, защото в противен случай те просто ще заспят по време на занятия.

Момичетата обичат да работят в група, имат нужда от контакт. Гледат се в очите и обичат да помагат на учителя. Ето нещо много важно: момичетата не трябва да бъдат защитавани от неуспехи и окаляне, те трябва да изпитат "контролиран риск". Ако има възможност момичето да падне, нека падне и да се научи да се справя с това.