Момината сълза (лат. Convallaria majalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Лилиеви (Liliaceae). Цветоносното стъбло е изправено, неразклонено, на височина достига до 20 см. Видът е разпространен в Европа, Азия и Северна Америка. У нас се среща из гори и сенчести места, а също се отглежда и като декоративно растение. За лечебни цели се използва цялата надземна част. Билката се събира от юни до август в слънчево и сухо време. Събраната дрога се подлага на бързо сушене на 50-60 градуса. Не се препоръчва да се събират листа с петна или такива, наядени от насекоми както и прецъфтели цветове.

Момината сълза съдържа гликозиди, които се прилагат при сърдечна недостатъчност. Те имат бързо действие и не кумулират. Ефектът им е сравнително слаб и краткотраен, поради което не могат да се използват за лечение на остра сърдечна недостатъчност. Лекарствата, получавани от момина сълза, са подходящи при по-леки форми на сърдечна недостатъчност или след проведено лечение с дигиталисови гликозиди.

Растението оказва влияние върху централната нервна система и често се прилага заедно с валериана като успокояващо при сърдечни неврози и като подобряващо сърдечната дейност средство. Използва се предимно под формата на тинктура.

В народната медицина се използват само майските цветове на растението, от които се приготвя алкохолна тинктура. Тя се прилага предимно при сърдечни заболявания - тахикардия, за регулиране на сърдечния ритъм, както и при безсъние, меланхолично настроение и др. Изключително важно е да се знае, че всички части на растението са отровни (особено плодовете и коренището). Така че приготвянето на каквито и да е продукти от момина сълза в домашни условия е абсолютно противопоказно. Също така растението има ефект при отоци, заболявания на щитовидната жлеза, епилепсия, очни заболявания и ревматизъм.