След попадане на храната в устната кухина започва първият етап от храносмилателния процес – сдъвкване, което включва синхронизирани движения на долната челюст, езика и бузите. Зъбите се различават по своята форма и размери, като причината е, че една част от тях имат режеща функция, а други размачкваща. Така поетата хапка храна се раздробява и слюнката се смесва с хранителните частици, а съдържащите се в нея ензими започват процес на химично смилане.

Предните зъби служат за отхапване, кучешките за разкъсване, а задните или кътниците – за механично раздробяване.

Гълтането започва, когато

от слепените хранителни частици се формира болус

който може да мине безопасно, без риск от него да се отделят частици, които да попаднат в дихателните пътища.

Гълтателният рефлекс има редица важни функции, които да осигурят безпрепятствено преминава на хапката – изчиства се оро- и назофаринксът от секрети и се затваря ларинксът, с което се предотвратява евентуална аспирация на хранителни частици.

При гълтането се включват повече от 30 двойки мускули на устата, фаринкса, гръкляна и хранопровода. Оралната фаза, по време на която се формира хранителният болус, е напълно волева и може да бъде прекъсната по всяко време.

Когато хранителната хапка достигне до небните дъги на фаринкса

– се стимулират разположените там тактилни рецептори и настъпва следващата фаза – фарингеална, която веднъж започнала, е неволева и не може да бъде прекъсната.

Следващият момент е отварянето на горния езофагеален сфинктер (вид мускулно стеснение на хранопровода). По време на тази фаза се потиска и дишането. След отваряне и на долния езофагеален сфинктер – хранителната хапка попада в стомаха. Придвижването става чрез перисталтични вълни, които позволяват преминаване на поетата храна в рамките на по-малко от 10 секунди.

Центърът в мозъка, който има отношение към гълтателния рефлекс

се разполага в продълговатия мозък. Съответно и нарушенията при гълтане могат да се дължат на проблеми в анатомичните структури на храносмилателния тракт, както и промени в гълтателния център.

Стомахът е резервоар, който може да складира относително голямо количество храна – до 2 литра, без това да доведе до покачване на налягането вътре в него, поради постепенното намаляване на мускулния тонус. Явлението се нарича рецептивно отпускане.

След тази фаза започва тази на мускулните контракции, които формират перисталтиката.

Генерират се бавни вълни – в рамките на до 3 на всяка една минута.

Различните видове храни напускат стомаха по различна време от момента на попадане в него. Нормалният престой на храната е в рамките на до 2 часа. като най-дълго престоява храната, богата на мазнини.

Стомашната лигавица е защитена от действието на солната киселина, но може да бъде увредена от действието на жлъчните секрети. В същото време ако стомахът се изпразва по-бързо от обикновено, се води до увреждане на дуоденалната лигавица (на началния отдел на тънкото черво).

Изпразването на стомаха се контролира от различни нервни и хуморални механизми

които се активират от различни физико-химични фактори. Така високата концентрация на солна киселина при бързото изпразване на стомаха води до отделянето на секретин, който потиска двигателната активност на стомаха и увеличава тонуса на пилорния сфинктер.

Повръщането е комплексна двигателна реакция, чрез която стомашното, а в някои случаи и дуоденално съдържимо се извеждат през устата във външната среда. Центърът за повръщане в мозъка също се разполага в продълговатия мозък, където се намира и зоната за контрол върху гълтателния рефлекс.