Основните цели на щадящото хранене при гастрити/язва и ентероколити е потискане на гастро-интестиналната секреция, подобряване на протективните фактори, елиминиране на екзогенните агресивни фактори и потискане на спазмите на мускулатурата.

1. Кафе/кола, черен и зелен чай, шоколад и други кофеин-съдържащи напитки и храни

В крайна сметка кофеинът се метаболизира до теобромин, който стимулира стомашната секреция на солна киселина и пепсин – агресивни фактори, които допринасят за поддържането на възпалителното огнище и дразнят лигавицата. Газираните напитки са също забранени – от една страна, въглеродната киселина допринася за понижаване на стомашното pH, а от друга - голямото количество газ влошава диспептичните симптоми.

2. Тютюнопушене и алкохол

Тютюнопушенето стимулира стомашната секреция, а освен това увеличава многократно риска не само от рак на белия дроб, но и от рак на стомаха. Алкохолът в хроничен план води до атрофия на лигавицата, намаляване абсорбцията на витамин B12 и влошаване на възпалителния процес.

3. Намалете приема на мазнини и протеини – месо и месни продукти, млечни продукти, ядки и др.

Мазнините и протеините са друг фактор, който стимулира гастро-интестиналната секреция, а в условия на налично възпалително огнище целим да я потиснем. Затова е важно в острата фаза на гастрита, язвата и ентероколитите да елиминирате месото и месните продукти от режима си, особено в следобедните и късните вечерни часове. Ако се приема храна богата на мазнини и протеини, то е добре това да става до обяд, тъй като така или иначе вечер легналото положение е фактор подпомагащ гастро-езофагеалния рефлукс. Ако все пак хапнете месо, то е добре то да е „чисто” – пилешко месо. Млякото и млечните продукти, освен че са богати на мазнини и протеини, са неподходящи храни за здрави хора, а какво остава за пациенти с гастро-интестинални заболявания – лактозната интолерантност се среща при голям процент от хората и води до долно-диспептичен синдром с метеоризъм, флатуленция, диарични изхождания, коликообразни болки и др. Спорно е, но при някои хора киселото мляко може да има известен облекчаващ ефект, заради съдържанието на пробиотични бактерии.

4. Приключване на храненето в късните следобедни часове (до 19 часа)

Важно е ограничаването на стомашната секреция в следобедните часове, за да се намали възможността за рефлукс във вечерните часове. Освен това по време на сън се стимулират хистаминови (H2) рецептори в гастро-интестиналния тракт, които така или иначе стимулират стомашната секреция. Във вечерните часове намалява и гастро-интестиналният мотилитет, което увеличава контактното време на киселината с лигавицата.

5. Избягване на физически усилия и легнало положение след нахранване

Друг важен момент за правилното функциониране на храносмилателната система е избягването на физически усилия и легнало положение (може седнало, но не легнало) след нахранване по 2,5-3 часа. От една страна, повишеното интраабдоминално налягане при физически усилия или легналото положение увеличават възможността за рефлукс, който допълнително може да влоши симптоматиката. От друга страна, що се отнася до физическите усилия – след нахранване се наблюдава увеличен кръвен поток към гастроинтестиналния тракт и физическите усилия могат да доведат дори до колапс, заради понижението на артериалното налягане.

6. Спете по възможност на лява страна

Спането на лява страна е изключително щадящо за храносмилателната система, тъй като стомашното съдържимо попада в голямата кривина на стомаха , където се формира „джоб” и се редуцира възможността за рефлукс. По време на остра гастритна „криза” обикновено пациентите усещат намаляване на болката в легнало положение по корем.

7. Щадящи храни?

Сухите храни са изключително щадящи и подходящи за закуска и малки хранения между основните – например най-обикновени сухи бисквити, препечени филийки, обикновени солети, варен бял ориз, варен картоф, печена белена ябълка, банани, овесени ядки и др. Тези храни имат известни хигроскопични свойства и „попиват” стомашния сок, като намаляват възможността му за контакт с лигавицата и нейното дразнене. Освен ябълки белени и за предпочитане печени и банани, добре е да се избягват други плодове. Особено забранени са цитрусовите плодове, които изключително дразнят стомашната лигавица. Забранени са всякакви плодове и зеленчуци с обелки, семки и кисели. Намаляването приема на сол също намалява симптоматиката.

8. OTC лекарства?

Ниските дози инхибитори на протонната помпа, H2-блокерите и антиацидните средства се продават в аптеките без лекарско предписание. Важно е пациентът да знае, че ако му предстои изследване за Helicobacter pylori, той не трябва да е приемал такива медикаменти поне 2-4 седмици преди изследването, тъй като най-вероятно то ще излезе фалшиво отрицателно. При острите болкови кризи H2-блокерите (фамотидин) действат по-бързо, в сравнение с инхибиторите на протонната помпа. Може да се комбинират с някакъв антиацид (напр. гавискон) и спазмолитик (напр. спазмалгон, бусколизин, но-шпа), които също се продават без лекарско предписание. При ентероколити е подходящо приложението на смекта и пробиотици. Смектата трябва да се приема в интервал от поне няколко часа с други лекарства, тъй като нарушава тяхната резорбция.

9. Сън и стрес?

Наспиването и добрата почивка подобряват симптоматиката при гастро-интестиналните заболявания. Храносмилателната система е една от най-чувствителните на емоции и стрес. Липсата на сън и хроничният стрес стимулират отделянето на кортизон, който стимулира стомашно-чревната секреция и увеличава възпалителните отговори.

10. Разпределение на порциите

При щадящото хранене е важно пациентът да се храни на всеки 3-5 часа, като за деня има 4-6 хранения на малки порции. Големите порции стимулират повече стомашната секреция, храносмилат се бавно и се увеличава времето за контакт на киселината с лигавицата, а също се увеличава и възможността за рефлукс.