Редуцираната продукция на тестостерон е нормално настъпващо явление при мъжете с напредването на възрастта. Някои автори дори приемат съществуването на мъжкия климакс, подобно на настъпващите промени с възрастта при жените. Последното състояние е спорно в медицинската литература и доколко измененията са сигнификантни.

при мъжете се наблюдават през целия живот в зависимост от много фактори - физическа активност, храна, тегло, сексуална активност и др.

Част от проявите на редуцирана продукция на тестостерон са: понижена костна плътност, еректилна дисфункция и понижено либидо, инсомния, промени в настроението, понижена мускулна маса и повишен процент на телесните мазнини спрямо относителното тегло, оплешивяване, намален размер на тестисите, редуцирано количество на семенната течност, топли вълни и много др. Разбира се, подобна симптоматика е твърде обща и може да бъде признак на редица други състояния. Някои актуални данни асоциират понижените нива на серумен тестостерон и с есенциалната хипертония, диабет втори тип, някои неоплазии и др.

Нови данни, публикувани в списанието The Journal of Urology, показват, че

в частност ниско-мазнинните диети.

Ясно е, че при обезитетни пациенти редукцията на теглото води до повишаване и нормализиране в серумните концентрации на тестостерон. В други случаи, особено при нормостенични пациенти, зависимостта е точно обратната. Към момента не е изяснен механизмът на влияние на редукцията на телесното тегло по отношение на флуктуациите на серумния тестостерон. Авторите обясняват, че към момента е ясно само, че нискомазнинната диета редуцира риска от кардиоваскуларни инциденти и оптимизира липидния профил, но не е ясно влиянието й върху други системи, в частност продукцията на тестостерон. Затова изследователите решават да изследват влиянието на четири типа диети: ниско-мазнинна диета според дефиницията на Американската кардиологична асоция (AHA - American Heart Association); средиземноморската диета, която включва консумация на много плодове и зеленчуци, цели семена и максимално редуциран прием на животински мазнини и протеини; нисковъглехидратна диета, според дефиницията на AHA, и нерестриктивна диета.

Данните били събрани и анализирани при Национално проучване за изследване на здравето и храненето (National Health and Nutrition Examination Survey). Информацията, която използвал екипът, била събрана в три различни периода - 1999-2000; 2003-2004; 2011-2012, като

и дали информация за храненето си през последните два дни, след което им били изследвани серумните нива на тестостерон. Крайният брой на участниците бил 3128 мъже, от които 457 следвали нискомазнинен тип хранене и 764 - средиземноморски тип хранене. Само двама участници се хранели нисковъглехидратно и поради това този тип хранене бил изключен впоследствие от проучването.

Екипът установява, че мъжете, които се придържали към нискомазнинен тип хранене, имали по-ниски серумни нива на тестостерон, в сравнение с мъже на нерестриктивен тип хранене. Средните серумни концентрации на серумен тестостерон за цялата кохорта били 435,5 нанограма за децилитър (nd/dll). Мъжете, поставени на мазнинно рестриктивна диета, имали средна концентрация на серумен тестостерон от 411 ng/dll, а тези на нерестриктивен режим 413 ng/dll. След

които могат да повлияят на данните за серумните нива на тестостерона, екипът установил, че средиземноморската диета не редуцира сигнификантно плазмените нива на тестостерон. При нискомазнинната диета тази редукция била сигнификантна, но ниска, както се вижда от данните и не е ясно дали е клинично значима.

В крайна сметка авторите заключават, че при пациенти с наднормено тегло редукцията на мазнинната консумация в диетата е по-скоро от полза за повишаване серумния тестостерон, докато мъже с нормално тегло и понижение в концентрациите на серумния тестостерон могат да помислят за преориентиране в начина на хранене, ако се хранят нискомазнинно. Необходими са повече проучвания, които да покажат има ли клинично значение такава минимална редукция в серумния тестостерон, вследствие на диетата.
"Здравна поща"