Пробиотик с човешки произход няма нужда да бъде "жив", за да редуцира маркерите на възпалението и да регулира физиологичната микробиота, показа ново изследване.

Пробиотиците са съвкупност от живи бактерии, които въздействат на интестиналната флора, като я възстановяват, регулират, подобряват храносмилането и пасажа. Прилагат се абсолютно задължително в съчетание с антибиотична терапия, където нарушението на интестиналния микробиом може да доведе до сериозни интестинални инфламаторни изменения, най-тежкото от които - псевдомембранозния колит, а също и при лечение на синдром на дразнимото дебело черво (IBS - Irritable Bowel Syndrome).

Някои данни обаче показват, че към момента на консумирането на пробиотичната капсула

Доскоро се смяташе, че мъртвите бактерии нямат никакъв терапевтичен ефект. Нови данни обаче показват, че дори инактивирани ("мъртви"), пробиотиците имат положителен ефект. Тъй като обаче по дефиниция пробиотикът е "живи бактерии", много специалисти спорят дали инактивираните пробиотици са всъщност пробиотици, а други предлагат паралелно наименование - "парапробиотици".

Някои специалисти също смятат, че след като медицинските служби регулират пробиотиците като хранителни добавки, инактивираните пробиотици трябва да бъдат проверявани и класифицирани отделно, като това

със съответно различни стандарти и цена.

Ново изследване от Медицинския факултет в Уинстън-Сейлъм, Северна Каролина, тества потенциалните ползи на инактивираните пробиотици (парапробиотици), получени от Lactobacillus paracasei. В изследването, публикувано в сп. GeroScience, изследователите докладват за откритието си, че дори след инактивация Lactobacillus paracasei демонстрира ефективност, като редуцира инфламаторните изменения и

Изследователите започнали експериментите с тестването на осем различни вида инактивирани пробиотици. Те установили, че един щам L. paracasei всъщност удължил продължителността на живота на животинските модели и редуцирал нивата на медиаторите на възпаление, въпреки че пробиотикът бил инактивиран предварително с висока температура. Освен това се оказало, че L.paracasei намалявал риска за развитието на

подобрило интестиналния пермеабилитет и подобрило когнитивните функции според изследователите.

Основната съставка, на която се дължали тези ефекти, била липотейхоевата киселина - първичен компонент на клетъчната мембрана на бактерията, която изследователите използвали за целите си. Според изследователите новите открития могат да подпомогнат за разработването на нови стратегии за редуцирането риска от различни заболявания с напредването на възрастта. По-важното е обаче, че този вид бактерия се оказва еднакво ефективен

Това е първото по рода си проучване, което показва, че компонент на бактериалната клетъчна мембрана на инактивиран пробиотик индуцира промени в интестиналния микробиом и продукция на муцин, като по този начин редуцира т.нар. синдром на пропускливите черва със спорна репутация в медицината и възпалението в интестиналната мукоза.

Понастоящем д-р Ядав, водещ автор на проучването, е подал апликация за патент за Lactobacillus paracasei и очаква резултати.
"Здравна поща"