Жертвите на ортостатичната хипотония често виждат "мушици" или проблясквания
- Детайли
- Публикувана на 05 Декември 2019, Четвъртък, 09:38

Ортостатичната хипотония се дефинира в спад в нивото на артериално налягане при изправяне. Този спад се дължи на аномалия в нормалния рефлекс за адаптиране на артериалното налягане.
Освен това много често тя е и ятрогенна - отговор на свръхмедициране или лош контрол на антихипертензивната терапия.
Ортостатичната хипотония може да бъде вторично явление при:
Прием на определени медикаменти – невролептици, трициклични антидепресанти, антихипертензивни (калциеви инхибитори, АСЕ – инхибитори, диуретици), фенотиазини;
Намаление в обема в циркулиращата в съдовете кръв (кръвоизлив или дехидратация);
Намаление в стойностите на калия;
Наличие на ендокринно заболяване – болест на Адисън, хипотиреоидизъм, феохромоцитом (тумор на надбъбречната жлеза);
Продължително залежаване, отговорно за епизод на ортостатична хипотония при първото изправяне;
Хирургично прерязване на определени нерви, отговорни за контрола на артериалното налягане;
Болести, засягащи нервната система – синдром на Ши-Дрегер, сирингомиелия и други.
В някои случаи ортостатичната хипотония остава без идентифициран причинител.
Хората, станали жертва на ортостатичната хипотония, най-често я описват като причерняване при изправяне, виждане на "мушици“ или проблясквания пред очите. В тежките случаи може да се стигне до загуба на съзнание.
В случаите на синдрома на Ши-Дрегер ортостатичната хипотония е асоциирана с уринарна иконтиненция, замайване и загуба на съзнание, мускулна слабост и намаление на изпотяването.
Истинността за наличието на ортостатична хипотония трябва да бъде потвърдено с последователни измервания на стойностите на артериалното налягане в легнало и изправено положение. Винаги трябва да се търси някаква коригируема причина за състоянието. В случаите на синдрома на Ши-Дрегер лекарят може да установи влошен зеничен рефлекс - просветът на зеницата не се стеснява при нейното осветяване.
Може ли заболяването да се задълбочи? Това зависи от подлежащата болест. В случаи на синдрома на Ши-Дрегер еволюцията е белязана от признаци, симулиращи болест на Паркинсон. Състоянието води до инвалидизиращи ограничения след 5 до 10 години развитие.
Лечението обикновено е задоволително само при умерените случаи, като неговите цели са по-скоро да намалят симптомите, а постигането на стабилно артериално налягане е по-трудно. Състои се в медикаментозни и немедикаментозни мерки. Когато става въпрос за човек, за когото е известно, че приема антихиертензивни лекарства, може да се предприеме промяна в дозата и режима в приема им. При липса на противопоказания медикаментозната терапия е показна в случаите с известна неврологична причина.
Немедикаментозните мерки могат да смекчат симптомите и включват:
Хигиенно-диетични съвети като бавно изправяне, избягване на прекалено дългото лежане през деня и избягване на анксиолетиците и алкохола;
Носене на високи чорапи за разширени вени;
Хранителен режим с повече сол;
Легло с повдигната при главата част.
Някои навици могат да спомогнат за избягване на ортостатични хипотонични кризи, като например поддържане на добро ниво на хидратация, изчакване сутрин на няколко минути след събуждане преди ставане и цялостно поддържане на добра хигиена на живот.
"Здравна поща"