Гени и географски зони влияят на рака на простатата

 Гени и географски зони влияят на рака на простататаПрез последните десетилетия различни изследвания са имали за цел идентифицирането на генетичните основи на рака на простатата. Установено е, че редица форми на генетични мутации, съчетани с епигенетични (влиянието на средата върху гените) фактори и промени в генната експресия, могат да увеличат риска от рак на простатата.
Идентифицирането на съответните генетични промени предоставя възможността за разработване на нови биомаркери, които да позволят ранно и точно откриване на рак на простатата, следователно и по-доброто разбиране на генетичните и метаболитни пътища, залегнали в основата на развитието на рака на простатата. Това от своя страна предоставя възможността за разработване на таргетна терапия, която да е специфична за всеки пациент.
Въпреки голямото разпространение на рака на простатата, малко се знае за причината за възникването му. Много гени са замесени в развитието на спорадичната и особено на наследствената му форма. За съжаление, опитите за идентифициране на надежден биомаркер засега са неуспешни до голяма степен заради голямата изменчивост на заболяването, множествените епидемиологични фактори и напредналата възраст на пациентите при диагностициране.
В допълнение към индивидуалната клинична хетерогенност, ракът на простатата има силно променливи проценти на заболеваемост в зависимост от раса, географско местоположение и променящи се фактори на околната среда.
Проучванията установяват, че честотата на заболеваемост от рак на простатата варира в зависимост от географското местоположение дори сред една и съща етническа група. Най-ниските проценти на рак на простатата са установени при азиатските популации, междинните проценти при населението на испанците и кавказците и най-високите - в популациите на чернокожите. В Европа по-висок процент се наблюдава при населението на скандинавските страни, а по-нисък са в средиземноморските страни. Това предполага, че околната среда и все още нехарактерните епигенетични промени вероятно играят значителна роля при рака на простатата.
Генетичните и епигенетичните промени настъпват на много нива. Гени, които се използват като биомаркери за рак на простатата, включват RNase L (HPC1, lq22), MSR1 (8p), ELAC2 / HPC2 (17p11). Тези гени са идентифицирани като наследствени туморни супресори за рак на простатата.
Известно е, че ракът на простатата има изключително сложен генетичен състав, включително - точкови мутации, структурни пренастройки и промени в хромозомния набор.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД