10-15% от населението на нашата планета гладува

10-15% от населението на нашата планета гладуваХраната е един от основните фактори за нормалното физическо и психическо развитие, за работоспособността и творческото дълголетие, за запазване и укрепване на здравето. Според съвременното схващане, храната не само трябва да задоволява нуждите на организма от енергия и хранителни вещества и да осигурява доброто здраве, но и да предпазва от болести и ускорено стареене, т.е. храненето трябва да има профилактична насоченост.
Основен социално-икономически и здравен проблем в развиващите се страни и за част от населението на развитите страни е недохранването.
Тежкото недохранване (гладът или непълноценното хранене)
е широко разпространено в обширни географски региони.
Недохранването се отразява особено неблагоприятно на децата, чиито потребности от енергия и хранителни вещества са по-големи в сравнение с възрастните.
Ранната детска смъртност, нарушенията във физическото и нервно-психическото развитие, намалената телесна маса, по-голямата честота и по-тежкото протичане на инфекциозните болести са последици от недохранването както на майките по време на бременността, така и на децата след раждане.
По данни на СЗО около 10-15% от населението на нашата планета гладува, а
частичното недохранване засяга около 50%
Понастоящем съществува рязък прираст на населението, което не е съпроводено с паралелно повишение на производството на хранителни продукти. Изчислено е, че населението на развиващите се страни с ежедневната си храна приeма 1/3 до 1/2 по-малко енергия, почти два пъти по-малко белтъци и пет пъти по-малко животински белтъци, отколкото жителите на развитите страни. Повечето от хората в Африка, Азия и Латинска Америка консумират едва 6-15 грама животински белтък дневно, при оптимална норма от 50-60 грама.
Вследствие на недохранване милиони хора по света
страдат от кахексия, маразъм, хипо- и авитаминози, анемии, заразни и паразитни болести
Недоимъчното хранене, свързано с белтъчен дефицит, е причината за висока заболяваемост и смъртност, поради ниска имунна защита на населението. Наблюдава се по-често и по-тежко боледуване от редица инфекциозни и неинфекциозни заболявания.
Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН предлага като основни мерки за преодоляване на световния дефицит от храни разширяване на обработваемите земи, повишаване добивите от селскостопански култури и получаване на няколко реколти годишно във влажните тропични райони. Освен това се препоръчва и по-ефективно използване за храна на биомасата на моретата и океаните, както и създаването на изкуствени хранителни източници.
Главните проблеми в развитите страни са свързани с
прехранване и небалансиран състав на приеманата храна
Свръххраненето е основна причина за възникването на различни обменни и дегенеративни заболявания в развитите страни, като подагра, захарен диабет, затлъстяване, хиперлипопротеинемии, жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болест, чернодробна стеатоза, хипертонична болест, атеросклероза, исхемична болест на сърцето и др.
На фона на обездвижването, което се наблюдава в тези страни и хиперенергийното хранене, се наблюдава
свръхприем на мазнини, предимно от животински произход, и злоупотреба със захар
 
Във връзка с повишеното потребление на рафинирани храни, населението от Западна Европа и Северна Америка консумира недостатъчни количества от някои витамини, биоелементи и хранителни фибри.
В исторически аспект е известно, че векове наред в храненето в България са преобладавали въглехидратите пред мазнините и белтъците, като растителните храни са преобладавали значително пред животинските.
Хлябът е бил основен продукт, като се отъждествявал с понятието храна
Особено неблагоприятни са тенденциите в храненето на българина в последните години, във връзка със социално-икономическите промени. Констатира се висок прием на мазнини, захар, сол и алкохол, а недостатъчно се консумират плодове, зеленчуци, варива, мляко, месо, риба и яйца.
Регистрират се хранителни дефицити от белтъци, минерални вещества, витамини и фибри. При децата поради недостатъчна консумация на мляко и млечни продукти се приемат и
по-малки количества калций и витамин В2
При тях, както и при бременни и кърмачки е често срещан и дефицит на желязо. При възрастни хора ниската консумация на месо създава условия за дефицит на цинк, желязо и витамин В12.
Голяма част от населението на България страда от недостиг на витамините А и С, особено през зимно-пролетния сезон. От биоелементите най-често е дефицитът на калий, магнезий, мед и цинк.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД