Ревматизмът може да засегне всяка от обвивките на сърцето

При ревматоидната треска често се засяга сърцето (кардит) Ревматичната треска е възпалително заболяване, което се дължи на възникването на имунна реакция, следствие на инфекция с бета-хемолитични стрептококи от група А. Острият ревматизъм (острата ревматична треска) е заболяване, което се развива няколко седмици след инфекция на горните дихателни пътища с посочения микроорганизъм. Засягат се основно деца във възрастовия диапазон 5-15 години.

Възрастните боледуват сравнително по-рядко


и ревматичната треска в зряла възраст е рядка проява. Освен това дори и при развита ревматична болест много рядко е налице засягане на сърцето, както и промени по ставите, които са характерни за детската възраст.
Важно е да се отбележи, че не е задължително при всеки, който е изкарал стрептококова инфекция, да се развие ревматична треска, но ако тя се развие, симптомите от засегнатите органи се проявяват в рамките на 2 до 4 седмици.
Статистически не е налице превалиране на развитието на ревматична треска при един от двата пола. Но по отношение на усложненията

неврологичното засягане е значително по-често при жени

При ревматоидната треска се засяга най-често сърцето (кардит), ставите (полиартрит), мозъкът (хорея, енцефалопатия, менингоенцефалит), очите (миозит, еписклерит, склерит, кератит, увеит, вторична глаукома, неврит на оптичния нерв), кожата, обвивките на други вътрешни органи като плеврата.
Ревматичният увеит се развива при 3 до 8% от пациентите с ревматизъм. Прогнозата на зрението при пациенти с ревматоиден увеит е неблагоприятна, тъй като в приблизително 25% от случаите води до необратими изменения в очите със загуба на зрение, независимо от навременно и адекватно лечение.
При засягане на ставите е характерно

засягането на средните по големина стави

а на по-късен етап от развитието на заболяването са налице промени и в ставите на пръстите на ръцете.
Обривът, с който се характеризира ревматичната треска, е смесен - макуло-папулозен (червени петна, като част от тях могат да бъдат надигнати над кожната повърхност). Често се локализира и в областта на ставите.
Хорея минор е най-честото неврологично проявление на ревматичната треска и се характеризира с

лезия в главния мозък

която се проявява с бързи, неволеви и безцелни движения в различни мускулни групи.
Ревматичният артериит представлява възпаление на артериите, като най-често се засягат бъбречните, коронарните (на сърцето) и мозъчните артерии.
Най-честите и сериозни поражения са от засягането на сърцето. Ревматизмът може да засегне всяка от обвивките на сърцето. Може да се прояви с ендокардит, миокардит или перикардит. Ендокардитът е най-сериозната последица от ревматичната треска.

Най-често е засегната митралната клапа

като тя може да бъде трайно увредена.
Освен автоимунни механизми, вследствие кръстосана реактивност между стрептококовите антигени и кардиомиоцитите, е налице и кардиотоксично действие на няколко ензими, които се образуват от бактериите.
Лечението на ревматичната треска включва антибиотична терапия, противовъзпалителни средства, както и симптоматично лечение. Цели се облекчаване на симптоматиката, елиминиране на стрептококовата инфекция, както и профилактика на рецидивите.
Диагностицирането на острата ревматична треска е трудно, тъй като симптомите варират значително при различните пациенти. Те често се припокриват с тези на различни автоимунни заболявания и диференциалната диагноза може да бъде с широк спектър.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД