Ранни гърчове - при 28% от пациентите с хеморагичен инсулт

Ранни гърчове - при 28% от пациентите с хеморагичен инсултСъщественото при хеморагичния мозъчен инсулт е, че има кървене в мозъчния паренхим, предизвикано от пропускане на кръв от малките интрацеребрални артерии, които са увредени от хронично високо кръвно налягане. Основните симптоми, които се проявяват, са силно главоболие, гадене, повръщане, високо кръвно налягане, промени в неврологичния статус и съзнанието, гърчове и др. Нито един от тези симптоми не е достатъчен за категорично разграничаване на хеморагичен от исхемичен инсулт.
Неврологичният дефицит при интрацеребралната хеморагия

Ако е засегнато доминантното мозъчно полукълбо (обикновено лявото), се среща следният синдром: дясна хемипареза; дясна загуба на сетивност (частична); отклоняване на погледа наляво; нарушения в дясно зрително
зависи от зоната на поразяване
 поле; афазия.
При засягане на недоминантното полукълбо (обикновено дясното), симптомите са същите, но се засяга другата половина на тялото и може да се засегне лявото зрително поле. Парезата може да е само на един крайник, може и да се прояви само като мускулна слабост; могат да се засегнат всички крайници или само едната половина на тялото. Други симптоми са дизартрия (невъзможност за ясно и членоразделно произношение на думите) и

проблеми при разбирането на речта, световъртеж, атаксия, афазия

При снемането на анамнеза на такъв пациент е необходимо да се разпита за налична хронична хипертония, наличие на рискови фактори, медикаменти, травми на главата.
Лабораторните изследвания трябва да включват пълна кръвна картина, биохимичен панел, коагулограма (протромбиново време, активирано парциално тромбопластиново време aptt, INR). Спешно трябва да се извърши образно изследване - компютърна томография без контраст или магнитно резонансно изследване са методи на избор.

С тяхна помощ се визуализират мозъчни кръвоизливи, мозъчен оток

усложнения като вентрикулна хеморагия и хидроцефалия и др. При установяване на структурна аномалия може да се приложат методи като СТ ангиография или венография, МРИ с усилен контраст, МРИ ангиография или венография. Златен стандарт за установяване на мозъчносъдови изменения е конвенционалната ангиография.
Спешното поведение и медикацията на пациентите с интракраниална хеморагия включва няколко основни неща: поддържане на жизнените функции, овладяване на хипертонията с медикаменти, медикация на гърчовете с антиконвулсанти, приложение на осмотични диуретици за овладяване на мозъчния оток и повишеното интракраниално налягане, хирургично евакуиране на хематома, ендоваскуларна терапия.

Винаги се започва със стабилизиране на жизнените признаци

Ендотрахеалната интубация и преминаването на пациента към механична вентилация е метод на избор за пациенти с нарушения в съзнанието (GCS<8 точки) и за протекция на дихателните пътища. Прилага се хипервентилация при повишено вътречерепно налягане с PaCO2 25-30 mm Hg (тя има преходен ефект и често води до рибаунд), приложение на манитол и др. Главата на пациента може да се повдигне за улесняване на дренажа през югуларните вени, като трябва да е в срединно положение. При приложението на манитол е добре интракраниалното налягане да се мониторира.
Тези спешни мерки се извършват

едновременно с образното изследване на главния мозък

следят се нивата на кръвната захар. Прилагат се антиациди за профилактика на стомашна язва.
До момента не съществува ефективна общоприета таргетна терапия за хеморагичен инсулт. Проучванията върху приложението на рекомбинантен фактор Vll a са разочароващи. Ранната хирургична евакуация на хематом може да има положителен ефект върху изхода от заболяването, ако хематомът е супратенториален, има обем от 20-25 мл, оперира се през първите 8 часа, GCS e от 9-12 точки и възрастта е 50-69 години.
Резултатите от комбиниран анализ на INTERACT (Intensive blood pressure reduction in acute cerebral hemorrhage trial 1 and 2) предполагат положителния ефект на агресивната антихипертензивна терапия (таргетни стойности на систолно налягане под 140 mmHg) при пациентите, които са били

на антикоагулантна терапия преди получаването на инсулта

За останалите пациенти е достатъчно кръвното налягане (систолното) да се поддържа под 180 mmHg. Медикаментите, които могат да се прилагат, са бета блокери или АCE инхибитори. При рефрактерна хипертензия се прилагат хидралазин и никардипин. Нитратите не се препоръчват, защото повишават вътречерепното налягане.
Ранната поява на гърчове е налична при 28% от пациентите с хеморагичен инсулт. Пациентите с клинично изявени гърчове или установени с ЕЕГ, съпроводени с промяна в съзнанието, трябва да бъдат подложени на лечение с антиконвулсанти. Спешно се прилагат бензодиазепини, а

дългосрочното лечение включва медикаменти като фенитоин

Прилагането на антиконвулсанти без проявени гърчове, с цел профилактика, все още е спорно и не се препоръчва.
При пациентите на кумаринови антикоагуланти се инактивира действието на антикоагуланта, за да се предотврати разрастването на хематома - методите на избор са: витамин К венозно (действа след 6 часа); прясно замразена плазма 15-20 мл на кг, протромбинов комплекс концентрат и рекомбинантен фактор Vll a.
Ако пациентът е бил на антиагреганти, му се прилага десмопресин или трансфузия на тромбоцитен концентрат.
Има данни, че ранното приложение на статини може да увеличи шансовете за преживяване на инсулта.
"Здравна поща"

Maria Angelova

D-r Eli Georgieva

D-r Eli Georgieva
СТОМАТОЛОЗИ СЛАВОВИ
Totka Najdenova
Petko Petrov

lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД