При острия синузит най-често се налага антибиотично лечение

При острия синузит най-често се налага антибиотично лечениеОстрият синузит представлява възпалителен процес, засягащ околоносните синуси. Това са кухини в черепните кости, които са постлани с лигавица и изпълнени с въздух. Те се разполагат в близост до носната кухина и се свързват с нея, поради което една инфекция, засягаща горните дихателни пътища,

много лесно може да премине по съседство и да засегне синусите

Непосредствено след раждането е пневматизиран (т.е. изпълнен с въздух) само максиларният синус, който е разположен отляво и отдясно на носа. Впоследствие се пневматизират и етмоидалните синуси, които се разполагат зад носната кухина. Едва на около 7-годишна възраст се развиват фронталните синуси, разположени над носната кухина (в средната част на челото).

При повечето вирусни инфекциозни заболявания, засягащи горните дихателни пътища, се възпалява и лигавицата на околоносните синуси. Нерядко при прогресиране на процеса

може да се насложи и бактериална суперинфекция

Най-честите бактериални причинители в случая са Streptococcus pneumonie, Haemophilus influenzaе и Moraxella catharralis. При хроничен възпалителен процес на синусите най-честият бактериален причинител е Staphylococcus aureus.

При наличие на възпалителен процес, засягащ лигавицата на околоносните синуси, при нея се появява подуване и оток. Бактериите допълнително увреждат защитните механизми чрез нарушаване движението на цилиите - ресничките на епитела на лигавицата. В резултат там се натрупва

секрет, който може да бъде много гъст

а въздухът значително намалява или изчезва. Това създава среда за развитие и поселване на още бактерии. Натрупването на секрет в синусите създава и механичен натиск, на който се дължи усещането за болка. При наличие на подлежащо алергично състояние рискът от развитие на остър синузит е много по-голям.

Когато една инфекция на горните дихателни пътища, най-често вирусна, персистира в продължение на повече от 10 дни, вероятността вече да е налице остър бактериален синузит е много голяма.

Симптомите включват

хрема с воднист или гноен секрет, непрекъсната кашлица

болки в областта на засегнатия синус, болки в зъбите и други. Повишена температура невинаги е налице, но ако я има, може да е много висока.

Диагнозата е най-често се поставя по клиничната картина. Насочваща може да бъде болката при натиск в някои от проекционните точки по лицето, където излизат нервите от съответните кости.

Ехографията се използва за установяване на натрупване на течност в синусите. Рентгенографията е друг образен метод, с помощта на който се поставя диагнозата. Посредством нея се установява

задебеляване на лигавицата и натрупване на течност

Останалите образни изследвания се използват по-рядко, при наличие на по-тежко протичане или в контекста на изясняване в диференциално-диагностичен аспект. Микробиологичното изследване на носен и гърлен секрет също идва в съображение при избор на терапевтичното средство.

Най-често се налага антибиотично лечение. Първо средство на избор са антибиотиците от пеницилиновата група, както и цефалоспорините от втора генерация. Обикновено се започва емпирично лечение, което при необходимост се преоценява след излизане на микробиологичните резултати.

Симптоматични средства също се използват

- това са назалните деконгестанти, антихистамини, нестероидни противовъзпалителни средства и други.

При неуспешно лечение или при рецидивиращи синузити се препоръчва извършване на допълнителни образни изследвания -компютърна томография или ендоскопско изследване.

Прогнозата при навременно и достатъчно продължително лечение е добра. Синузитите обаче имат тенденция да рецидивират. При влошаване въпреки провежданото лечение, следва да се мисли за развитие на абсцес, остеомиелит и други.
"Здравна поща"


lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД