Диагноза - само с микроскоп!

Диагноза - само с микроскоп!Микроскопският колит е възпаление на дебелочревната лигавица, за което е характерно, че поставянето на диагнозата става микроскопски - при колоноскопия лигавицата изглежда здрава. Затова е препоръчително при всяка колоноскопия да се взима материал за биопсия. В противен случай поставянето на диагнозата е невъзможно и такива пациенти могат да бъдат диагностицирани с функционално състояние като синдром на раздразненото дебело черво.
При микроскопския колит

могат да се редуват релапс периоди с периоди на ремисия

които могат да продължават различно време. Етиологично причините могат да бъдат различни - бактериални инфекции и токсини, вирусни инфекции, автоимунни реакции - глутенова ентеропатия, Хашимото, диабет тип 1, ревматоиден артрит, псориазис и др. Според някои специалисти има известно застъпване между глутеновата ентеропатия и микроскопския колит, тъй като не всички пациенти с глутенова ентеропатия имат класическата клинична картина, а се наблюдават подобни микроскопски изменения. Употребата на някои лекарствени средства - нестероиди противовъзпалителни (аспирин, ибупрофен, диклофенак и др.) и някои антидепресанти (SSRI), инхибитори на протонната помпа, бета-блокери, статини, ACE-инхибитори и сартани могат да тригерират или влошат състоянието.

Непълната резорбция на жлъчни киселини

може да причини иритация колона. Известно е, че жените са по-склонни към развитие на състоянието - изобщо към автоимунни заболявания (статистически, съотношението жени:мъже с цьолиакия е 5:1). Нещо повече - някои проучвания сочат, че пост-менопаузалната хормонална терапия може да тригерира микроскопски колит. Колагенозният микроскопски колит обикновено се развива около петата декада, а лимофитозният около шестата.
Симптоматиката може да варира, но

централният симптом е воднисти диарични изхождания без кръв

Диарията може да бъде продължителна или интермитентна, а също може да бъде съпроводена с коликообразни коремни болки, дехидратация, анорексия (липса на апетит), отслабване, гадене.
Различават се няколко вида микроскопски колит - колагенозен, лимфоцитен и смесен (непълен). Колагенозният се характеризира с акумулация на колагенов слой по-голям от 20 микрометра субепителиално, а лимфоцитният с лимфоцитна инфилтрация над 10%. Смесеният или непълен е с характеристики и на двата. Някои автори дори считат, че двата типа са по-скоро различна фаза на развитие на едно и също състояние.
Диагнозата се поставя хистологично след взимане на биопсия при колоноскопия или сигмоидоскопия. Лабораторно може да се наблюдава лека анемия и повишени маркери на възпалението.

Фекалният калпротектин и лактоферин не са сигурни маркери за състоянието

В лечението влизат различни групи лекарствени средства в зависимост от тежестта на клиничната картина - антидиариини (Loperamide), 5-аминосалицилати (Sulfasalazine, Olsalazine), кортикостероиди (Budenoside, Prednisone, Prednisolone, Methylprednisolone), антибиотици (когато се касае за бактериална инфекция), Cholestyramine (при нарушена резорбция на жлъчни киселини). В по-тежки случаи могат да се ползват имуносупресори и много рядко се стига до частична колектомия. При неподаващи на лечение пациенти трябва да се изключи глутенова ентеропатия. При лечението на микроскопския колит пациентът трябва да се придържа и към диета с

понижена консумация на храни и напитки, стимулиращи стомашната секреция

(мазнини, кофеин, млечни продукти, шоколад и др.).
В заключение, микроскопският колит е хистологична диагноза, чиято честота е по-висока с напредване на възрастта, както и при жени и пациенти, приемащи определени лекарствени средства. Наблюдава се редуване на релапс периоди, с периоди на ремисия. Състоянието по принцип не се асоциира с животозастрашаващи компликации, но нелекувано може силно да намали качеството на живот на пациентите и да доведе до тежка и опасна дехидратация.
"Здравна поща"


lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД