При хироксия стойностите на еритропоетин могат да се увеличат до 1000 пъти

При хироксия стойностите на еритропоетин могат да се увеличат до 1000 пътиКръвните показатели могат да разкрият много любопитни неща за нашия организъм..Със сигурност стойностите на урея, пикочна киселина и креатинин извън нормата биха могли да ни подскажат за състоянието на бъбреците. Но хемоглобинът и броят на еритроцитите също

могат да ни насочат към болести на бъбреците

Бъбреците са отделителната система на организма, освобождавайки го от излишната течност, соли и отпадни продукти от метаболизма. С това те не само пречистват непрекъснато кръвната плазма, но и участва т в регулацията на кръвното налягане, оказвайки влияние върху кръвния обем. Тяхната роля обаче не се изчерпва тук. Те взимат участие още в метаболизма и активирането на витамин D и произвеждат един хормон, ключов за еритропоезата - еритропоетин.
Той представлява гликопротеинен цитокин - вид хормон. Заедно с други фактори той участва в еритропоезата - процесът на формиране на еритроцитите. Еритропоетинът въздейства на предшествениците на еритроцитите, стимулирайки ги да завършат развитието си и да придобият свойствата им, нужни за да изпълняват ролята си. Недостатъчните еритроцити или лошото качество на хемоглобина в тях резултира с

намалено съдържание на кислород в кръвта - хипоксия

Около 10% от производството на еритропоетин се поема от черния дроб, докато останалите 90% се произвеждат от интерстициалните фибробластни клетки в бъбрека, разположени в близост до перитубулната капилярна мрежа. Тези клетки реагират на хипоксията с производство на повече еритропоетин.
Нормалното производство на еритропоетин при отсъствие на болест е ниско - около 10 mU/mL, но пък е напълно достатъчно, за да обезпечи нормалният процес на еритропоеза.
При наличие на хипоксия в организма, независимо от причината - било това анемия или пък белодробно заболяване -

бъбрекът реагира с повишено отделяне на еритропоетин

като стойностите могат да се увеличат до 1000 пъти - до 10 000 mU/mL.
Ако един пациент има лабораторна констелация за анемия, при изследване на серумния му еритропоетин със сигурност ще видим наднормено повишени стойности… Освен ако анемията не се дължи именно на бъбречно заболяване!
При хроничните двустранни бъбречни болести синтезираното количество еритропоетин е крайно недостатъчно, за да осигури нормалната еритропоеза и рано или късно това води до развитие на анемия. Липсата на еритропоетин обаче не е единствената причина, която допринася за това състояние. Други фактори могат да бъдат още някои от процедурите, съпътстващи хронично болните.
При пациентите с бъбречна недостатъчност са необходими чести взимания на кръв за проследяване на лабораторните показатели, както и животоподдържащите хемодиализи. Безспорна е ролята им за пациента, но въпреки това

един пациент на хемодиализа губи средно около 1,5 л кръв годишно

Важното в случая е, че с тези литър и половина кръв пациентът губи около 750 мг желязо, което е трудно да бъде възстановено, особено при диетичните ограничения за тези пациенти.
Чистата форма на анемия от недостиг на еритропоетин е нормохромна и нормоцитна (непроменени форма и съдържание на хемоглобин на еритроцитите), с понижена стойност на ретикулоцитите (предшественици на еритроцитите), а костният мозък при изследването му е хипоцелуларен (с по-малко количество клетки).

Наличието на една болест не е застраховка за друга

напротив - за съжаление, организмът става още по-уязвим. С други думи, при хронично двустранно бъбречно заболяване описаната анемия може да стане и хипохромна (понижено съдържание на хемоглобин в еритроцитите) при наслагване на железен дефицит или пък мегалобластна (повишени размери на еритроцитите) при недоимък на фолати.
Освен обичайните симптоми на анемия, при тези болни характерна е и промяна в цвета на кожата - "мляко с кафе".
При данни за това състояние и

при ниво на хемоглобина под 80 г/л

се прибягва до подкожно приложение на човешки рекомбинантен еритропоетин. Не са изключени и странични ефекти (тромбоцитоза и влошаване на хипертонията), за които трябва да се следи стриктно.
При необходимост могат да се включат желязосъдържащи препарати и/или фолиева киселина. Разбира се, при нужда и кръвопреливането е временна мярка за подобряване състоянието на пациента, като показанията за това се определят от стойностите на хемоглобина и преценката на лекуващия лекар.
"Здравна поща"


lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД