Улцеративният колит обикновено атакува преди 30 г.

Улцеративният колит обикновено атакува преди 30 г.Улцеративният колит е автоимунно възпалително интестинално заболяване, което засяга лигавицата на дебелото черво и причинява по хода му зони на възпалителни и улцеративни изменения. Симптомите на заболяването прогресират във времето, като се редуват епизоди на ремисия, които могат да продължават със седмици или месеци,  с рецидиви. Лечение към момента няма, но

с терапия на различни нива се постига дълготрайно задържане в ремисия

В миналото се смяташе, че неправилната диета и повишените нива на стрес стоят в етиологичната основа. Сега обаче е ясно, че тези фактори могат да влошат заболяването, но не и да го
предизвикат. Счита се, че улцеративният колит има автоимунен характер и генетична предиспозиция. Не е установено някой от половете да е по-засегнат, но има възрастова зависимост - обикновено заболяването се развива преди трийсетгодишна възраст.

Симптомите могат да бъдат разделени на локални. екстраорганни и системни и включват:

Диарични чести позиви за дефекация, често съпроводени с гной или кръв, както и болки при дефекация
Тенезъм
Абдоминални болки
Ректална болка и кървене
Фебрилитет
Загуба на тегло и анорексия
Екстраорганните симптоми могат да включват артрит, улцеративни изменения в устната кухина, анемия, еритема нодозум.

В зависимост от локализацията на инфламаторните процеси,

улцерозният колит се класифицира в няколко групи:

Улцеративен проктит - Най-често срещаната форма (засяга около 55% от пациентите), засегнат е ректумът, като често единственият симптом може да бъде ректално кървене. Тази форма се счита за най-лека.
Проктосигмоидит - засегнат е ректумът и сигмовидното дебело черво. Може да се наблюдава кървава диария с абдоминални болки и тенезъм.
Левостранен колит - засяга около 30% от пациентите. Възпалителната зона обхваща областта от ректума до низходящия колон. Наблюдава се левостранна болка с кървава диария и загуба на тегло.
Панколит - се среща при около 15% от пациентите. Засегнатата зона включва целия колон и симптомите са осезаемо по-изразени.

При деца тенденцията е по-рядко да се наблюдава самостоятелно проктит, а зоната е по-екстензивна.

Диагнозата се поставя чрез колоноскопия и вземане на биопсичен материал

за хистологично изследване; може да се ползва също само сигмоидоскопия. Биохимично като маркери за установяване на ремисия и рецидивни периоди се ползват C-реактивен протеин, левкоцити. Нова мярка е анализиране съдържанието на имуноглобулини, цитокини и др. в течност от "тотален" гастро-интестинален лаваж. За  целта се прилагат перорално или чрез назогастрална сонда големи количества нерезорбируеми флуиди на базата на полиетилен гликол. Ползват се още компютърна томография, рентгенография, изследване за окултно кървене и др.
В диференциален план

трябва да се изключат болест на Крон,  инфекциозен колит, псевдомембранозен колит и др.

Лечението цели задържане на пациента в състояние на ремисия и се разделя в няколко стъпала. С течение на времето се налага преминаване към по-горно стъпало, поради все по-трудното повлияване релапсите. В хода на лечението се ползват 5-аминосалицилати (Sulfasalazine, Olsalazine и др.), кортикостероиди (Prednisone, Hydrocortisone и др.) и имуносупресори (Azathioprine, Adalimumab, Vedolizumab и др.). Първа линия на лечение са 5-аминосалицилатите, а кортикостероидите и имуносупресорите са избор при по-тежки случаи. Възможно е и прилагането на желязо-съдържащи препарати и еритропоетин или хемотрансфузия при развитие на анемия. Според някои проучвания трансплантацията на фекална микробиота също индуцира ремисия у пациенти с улцеративен колит и Крон.
При усложнен улцеративен колит

възможно е настъпването на редица усложнения

-анемичен синдром, остеопороза, кожни възпалителни изменения,  гастро-интестинални кръвоизливи, перфорация, токсичен мегаколон, холангит, повишен риск от развитие на колоректален карцином и др.
При фулминантен колит, токсичен мегаколон и други усложнения е наложително отстраняване на част от дебелото черво -проктоколектомия/колектомия, като доскоро се налагаше извеждане на илеостома, но хирургичното развитие позволи извършването на илеоанални анастомози.
В заключение, улцеративният колит е хронично възпалително заболяване на дебелото черво, при което се редуват периоди на ремисия с релапс периоди.  Третирането на заболяването не е лесно, но прогнозата като цяло е добра и като се изключи първата година от поставянето на диагнозата, когато рискът от колектомия е статистически по-висок, смъртността не е висока.
"Здравна поща"




lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД