Живот, отдаден на пациента

Стефан Саранеделчев и съпругата му Маргарита преди откриването на паметната плочаИзвестният старозагорски съдия Стефан Саранеделчев е автор на поредица публицистични и краеведски книги.  Наскоро той издаде и посвети своята нова творба "Живот, отдаден на пациента" на известния старозагорски лекар д-р Кънчо Попов, основоположник на модерната неврохирургия в Югоизточна България, спасил живота на хиляди хора. Личност, която остави  памет не само като лекар във всичките му измерения - висок професионализъм в своята специалност, но и като човек със забележителна активна обществена дейност. Неговите дълбоки родови корени със забележителните личности във времето са били идеали в неговия живот. Прабабата на д-р Попов - Неша, е сестра на поп  Минчо Кънчев, авторът на "Видрица".
Тя се омъжва за най-добрия му приятел, свещеник  Костадин, също човек на революцията, съратник на Васил Левски и председател на местния революционен комитет, който участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г.
Д-р Кънчо Попов в своята политическа ориентация след демокрацията става член на БЗНС "Никола Петков" и в продължение на 16 години е общински съветник в Стара Загора. Няколко пъти му предлагат избираеми места в листите, когато е можел да влезе в парламента, но изключително привързан към своята професия, той отказва. Три пъти е предлаган от различни  структури на политически организации за кмет, но той отказва в полза на други кандидатури.
Паметната плочаД-р Попов беше изключително организиран човек, разказва авторът на книгата. Макар и мълчалив, той беше човек на действието. Неговото отделение в болницата беше перфектно организирано с изключителен ред и дисциплина, които постигаше не  с някакъв диктаторски подход . Това не се харесваше на някои хора, имаше си свои опоненти, с които бяха на различни  позиции.
Познавам го по силата на обстоятелствата от лятото  на 1981 г. като човек,  който изпитва благодарност към него, разказва Стефан Саранеделчев. По някакъв начин разбра, че съм от неговия тип (дано да не изглежда пресилено от моя страна). Много пъти ми се доверяваше в смисъл, че сме разговаряли, общували сме.
Идеята да напиша тази книга дойде след смъртта му. Тя назряваше в мен и в един момент миналата година започнах да събирам материали. Подтикна ме чувството на благодарност към един лекар,  който отдаде целия си живот на пациентите.  За него първото основното нещо в живота му беше грижата за пациента. За него нямаше работен ден, нямаше  почивка, нямаше нощ. Във всеки момент на денонощието можеше да бъде в отделението и да спасява неспасяеми хора, отписани от живота. Хиляди е спасил и аз, с чувството за благодарност, призовавам да има повече като него. Това чувство ме накара да напиша тази книга, воден от спомена, че д-р Попов беше изключително четяща личност - мога да кажа енциклопедична. Изключителен ерудит, четеше по 4-5 часа на ден, като изключим ежедневното му натоварване в болницата и обществената му дейност. За него нямаше непознати неща във всички области на културата, изкуството - следеше абсолютно всичко. Подобни хора твърде рядко се срещат и е жалко, че много такива личности постепенно се забравят, когато напуснат този свят. Така се роди и идеята за паметна плоча, която да бъде поставена на подходящо място, на южната фасада на основната сграда на УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД-Стара Загора по повод пет години от смъртта на забележителния лекар. Такава практика има в цял свят в известни болници, има я и в България. Барелефът е дело на казанлъшкия скулптор Ваньо Колев, сполучливо излят от неговия колега Никола Фитков.
Паметната плоча с барелефа бе открита на 12 юли, след няколко години ходене по мъките.
Послеслов  (Д. Й.):  "Хората, които работиха да се спаси паметта на един човек, който бе върнал живота на хиляди хора, останаха с чувството, че с тях сякаш се подиграха, почувстваха се омерзени.  Естествено, че в гилдията на медиците трудно може да проработи подобна идея за паметна плоча на колега и то на централна фасада на медицинското заведение. Но и специалистите в градската управа и не можаха да намерят подходящото  място. Не можа да се прозре, че една личност от висотата на д-р Кънчо Попов с неговата интелигентност и прозорливост в науката и в практиката на своята специалност, с организационните му способности в преодоляването на непрекъснато сменящите се политики в отечественото  здравеопазване, държеше кормилото на разума и на професионалния опит, на своите  мирогледни  основи, в центъра на които стоеше човекът и неговото избавление от болестта".
"Здравна поща", Донка ЙОТОВА


lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД