Специализираният наказателен съд е прекратил и върнал за доразследване делото срещу бившия шеф на Фонда за лечение на деца Павел Александров, пишат от вестник Сега. Делото е било разпределено на състав на спецсъда с председател Николай Димитров, който обаче е видял противоречия в обвинителния акт и е върнал делото на спецпрокуратурата за доразследване. Съдия Димитров е видял отстраними, но съществени и ограничаващи правото на защитата нарушения, сред тях - противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт.

Възраженията на магистрата са описани на няколко страници, с които прокуратурата трябва да се съобрази, преди да направи втори опит да вкара делото в спецсъда.

На 1 август специализираната прокуратура внесе в съда обвинителен акт срещу четирима бивши служители на фонда, сред които и директора Павел Александров, "за участие в престъпен сговор за незаконно присвояване и неправомерно разходване на средства от бюджета на фонда, за прехвърляне на задължения на фонда към НЗОК и за длъжностни престъпления". На Александров бяха повдигнати 6 обвинения, сред които, че с пари на Фонда е пращал лекари в чужбина, неправомерно е сключвал договори с фирма за съдействие при лечението, еднолично е решавал да праща деца на лечение по неясни критерии и е плащал обучение по чужди езици на служителите си. .

Разследващите влязоха във Фонда през април миналата година и арестуваха Александров и подчинените му. От дома на бившия шеф на фонда бяха иззети колекция от часовници и златни накити, които впоследствие се оказаха наследство на жена му. Тогава към него нашумяха и обвинения, че са наемани апартаменти в Париж на завишена цена, че са подбирани едни и същи външни експерти при избора на болници в България и т.н. Още тогава Александров и представители на обществения съвет дадоха обяснения. Фирмата за съдействие е избрана без обществена поръчка, защото е посочена от турската болница "Аджъбадем", където са лекувани деца. Лекари са пращани в чужбина за обучение в нови методи на лечение, обяснение получиха и част от казусите, при които се е стигало до вземане на еднолично решение за изпращане на деца в чужбина и които в някои случаи се оказаха следствие на лоша нормативна уредба.