Множество последователни кризи всъщност правят една перманентна. Като че ли това може да е по-точното означение на състоянието на нашата здравна система. Това каза за „Хоризонт“ председателят на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров преди днешната кръгла маса за кризите в здравеопазването.

Нашата идея е да предложим две неща - стратегически какво трябва да се промени и какви цели трябва да се преследват и в краткосрочен план.

Например, премахване на монопола на Здравната каса е дългосрочна задача. Тя не може да стане за един ден. Няма да може вероятно да се реализира и за една година. Но има други мерки - да речем проблемите с медицинските стандарти, които могат да бъдат решени в следващите няколко месеца.

Кацаров изтъкна, че възможностите за преговори по темата „Здравеопазване“ със служебния кабинет са силно ограничени, тъй като разрешаването на повечето проблеми изисква промяна на закони. Специалистът изрази надежда темата за здравеопазването да не се ограничава само до пръстовия идентификатор в следващия парламент:

Много се надявам да се превърне във важен разговор, но поне от предизборните програми нямам чак такива големи надежди и очаквания. Макар че ми прави впечатление, че все повече партии залагат в програмите си и разглеждат и въпроса за премахване на монопола на Здравната каса, което определено е положително.

В началото не е имало спор относно монопола на Здравната каса. Просто той изживя времето си. Тя изигра своята роля в създаване на такава култура на осигуряване, на застраховане, на договорно начало. Просто времето се променя. Трябва да се променяме и ние.

Държавният монопол е властови инструмент на политиците. Той им дава власт над цялата система на здравеопазване. Премахването на монопола овластява гражданина, овластавя потребителя, защото нещата вече не се определят от някой политик или група, а от избора на самите граждани - те чертаят Здравната система, чертаят Националната здравна карта по свой избор, те определят кои осигурители ще се развиват и кои не, кои лечебни заведения да процъфтяват и кои да не процъфтяват. Тосет премахването на монопола е в интерес на гражданите и отнема от властта на политиците. Затова аз мисля, че в основата на съпротивата да се махне монопола не са толкова страхове какво ще стане, тоест не грижа, а по-скоро интерес.