Здравната ни система получи поредна лоша оценка - този път в класацията на американската новинарска агенция Bloomberg. Оказа се, че според данните нашето здравеопазване е 9-то отзад напред при класирани 55 държави - т.е. сме на 46-то място. В изследването са използвани данни за 2014 г. От него става ясно, че за 5 години - от предишното издание с информация от 2009 г., българското здравеопазване е изгубило 3 позиции.

Преди нас са държави като Казахстан, Еквадор и Венецуела. След нас пък са САЩ. За изготвянето на списъка агенцията е взела предвид 3 основни критерия. Продължителността на живота оказва най-голяма тежест при сформиране на стойностите на индекса - 60%. След него се нареждат всички разходи за здравната система като дял от БВП (30%) и цялата сума, която се отделя на глава от населението от тези разходи за здравеопазване, включващи профилактика, лечение, семейно планиране, здравословно хранене и спешна медицинска помощ (10%). В САЩ например средно за човек се отделят по 9400 долара и над 17% от БВП на година за здравеопазване, но същевременно с това класацията им отрежда 50-о място. В същото време там продължителността на живота е близо 79 години. След САЩ са само Йордания, Колумбия, Азербайджан, Бразилия и Русия, пише в. "Сега". Челните места по ефективност на здравеопазването заемат Хонконг и Сингапур. Според авторите на класацията причините са по-малкият брой на населението, хомогенният етнически състав и силната роля на правителството в регулирането и предоставянето на здравни услуги. Там годишно държавите плащат на човек около 2400 долара, а продължителността на живота е близо 83 години. Разходите за здравната система в двете страни са между 5 и 5,4% от БВП. Аржентина и Иран са страните, които най-сериозно са подобрили мястото си в класацията - с 22 позиции, съответно до 11-о и 30-то място. В тях средната продължителност на живота е 76 и 75 години, а за здраве средно за човек се дават 605 и 351 долара. Увеличените разходи за здравеопазване обаче могат да доведат до понижаване рейтинга на страната в индекса. Пример за това е Швеция, където населението живее средно по 82 години, получава на човек по 6800 долара и се отделят 12% от БВП. От 2009 до 2014 г. обаче разходите за здраве на шведите са се увеличили над 2 пъти, затова и ефективността му е слязла с 13 позиции до 27-о място през 2014 г. С 12 позиции надолу спрямо 2009 г. върви и Саудитска Арабия, където разходите са скочили с 80%. В България за здравни грижи през 2014 г. са се отделяли 8,45% от БВП, като средно на човек са се падали по 662 лв. годишно. Продължителността на живота пък е била 75,4 г. Този показател безпрецедентно се влоши миналата година - за пръв път вместо да се увеличи, намаля с 9 месеца. Застаряването на лекарите в България добива драматични изражения. Над 50% са на възраст над 55 години, а 1/3 са над 60 години или в предпенсионна възраст, обяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев. Младите лекари в здравната система (под 30 години) са само 5%.