Възможност за повикване на спешна линейка чрез текстови съобщения за улеснение на хората със слухови и говорни проблеми предлагат от парламентарната група на БСП. Седем депутати от червената партия вече са внесли в деловодството на Народното събрание проект за изменение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

В мотивите към документа се посочва, че достъп до телефон 112 на практика имат само част от българските граждани и това поставя в неравностойно положение някои категории хора с увреждания.

Народните представители изтъкват, че такива технически ограничения наистина съществуват.

Те са свързани с основните изисквания на единния европейски номер, а именно приоритизация, надеждност на повикването и възможност за локализация.

Последните се явяват несъвместими с изпращането на кратки текстови съобщения (СМС-и). Използваният от тези съобщения механизъм се нуждае от междинна платформа, т.е. съобщението не се предава директно на адресата, което е в противоречие със спешния характер на тел. 112 и възпрепятства категоричното локализиране, уточняват социалистите.

Опитът на други страни в тази област е показателен. В някои страни е създаден номер, различен от 112, на който да се изпращат кратки текстови съобщения. В голям брой от тях, включително Естония, Швеция, Дания, Великобритания и Франция, са предприети конкретни действия за осигуряването на достъп до услуги за спешна помощ за пациенти с увреден слух или говор.

В тези държави са въведени допълнителни специални номера, например номер 114 във Франция, 999 във Великобритания и т.н., чието единствено предназначение е да приемат текстови съобщения и да осъществяват контакт с пострадалия и с компетентните служби за спешно реагиране.

Именно поради наличието на различни възможни технически решения, чрез предложената промяна в закона се вменява на Министерството на вътрешните работи задължението да започне активно да работи в търсене на най-ефективния за целта подход.

От друга страна, народните представители ще могат да контролират изпълнението на новото задължение на институцията чрез формите на парламентарния контрол или в ресорните комисии, като за целта могат да бъдат привлечени и самите ползватели на услугата чрез своите организации.

В последните два парламента бяха приети законодателни промени в тази посока, но само на първо четене.