Въпреки проблемите в здравеопазването и лошата обществена оценка за качеството на медицинската помощ в България, само в три области от страната – Силистра, Разград и Търговище, здравеопазването е оценено като слабо.

Това става ясно от регионалните профили на Института за пазарна икономика (ИПИ). Проучването се прави всяка година, като се изследва икономическото и социалното развитие на отделните области в страната.

В Сливен нивото на здравеопазване е оценено като незадоволително, а в осем области – Монтана, Русе, Добрич, Шумен, Бургас, Ямбол, Хасково и Кърджали – като средно.

Оценка „добър“ по отношение на здравеопазването получават Велико Търново, Варна, Ловеч, Враца, София област и Благоевград, „много добър“ - Видин, Плевен, Габрово, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Смолян, София град, Перник и Кюстендил.

Във всички области на страната се наблюдава ръст на здравноосигурените лица през 2014 г., отчитат икономистите. Това се обяснява със стартирането на здравната реформа на министър Петър Москов и регламентът неосигурените лица да имат достъп само до спешния пакет здравна помощ, който ще се плаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Данните сочат още, че през миналата година преминалите болни през лечебните заведения са намалели с над 20 на сто като цяло за страната.

 

Причината за този спад обаче по-скоро трябва да се търси в бюджета на Здравната каса, а не толкова в спада на заболеваемостта на населението, посочват икономистите.

Отчита се обаче, че достъпът до здравна помощ на населението се е подобрил. Броят на леглата в многопрофилните болници се увеличава в 17 области, не се променя в 4 и намалява в 7. Обща тенденция за страната е да намалява и средният брой на пациентите на един общопрактикуващ лекар заради влошените демографски тенденции. Ръстове се отчитат само във Враца, Добрич, Плевен, Русе, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково и Ямбол. Те се обясняват обаче по-скоро със закриването на практики в някои слабо населени и отдалечени региони. Така пациенти са прехвърлени към други практики в същите области.

Отделно е отчетено намаление на броя на общопрактикуващите лекари в страната, което допълнително води до прехвърляне на пациенти към други лични лекари.

На фона на засилената емиграция сред медиците през миналата година се отчита ръст на специалистите по кардиология в България, посочват още икономистите. Така на един кардиолог се падат средно по малко над 5 700 души.

Негативни тенденции се отчитат обаче при коефициента на детска смъртност – един от факторите, намерили централно място в реформата на министър Москов. В 16 области на страната през миналата година коефициентът отбелязва ръст, като най-висок е в област Сливен – 15,45 на 1000 души, следвана от област Хасково и област Силистра – по над 12 на 1000 души.

В останалите области на страната коефициентът на детската смъртност намалява. Най-нисък е той Смолян – 2,7 на 1000 души, и Велико Търново – 4,12 на 1000 души.