211 000 души у нас имат проблем със спешната помощ

211 000 души у нас имат проблем със спешната помощЗаплатите на работещите в спешната помощ са неадекватни и недостатъчно мотивиращи за рисковите условия на труд и високото напрежение. Това се казва в одитен доклад на Сметната палата за спешната медицинска помощ в страната за периода 2010-2014 г. В доклада се отчита, че медицинският персонал в системата за спешна медицинска помощ на ЦСМП е 7111 души, в рамките на които са формирани 357 мобилни екипа - 75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Освен тях функционират и 167 стационарни екипи. Според информацията през 2014 г. началната месечна основна заплата на лекар с една специалност в ЦСМП е била 700 лв., а на лекар без специалност – 650 лв. Медицинските сестри са вземали по 520 лв.
Като сериозен проблем в доклада е отчетена голямата разлика в средното възнаграждение на медиците в различните ЦСМП. За пример са дадени спешните центрове в София-град и Благоевград. В ЦСМП София-град лекарите без специалност са получавали през 2014 г. средно по 1410 лв., докато в ЦСМП-Благоевград – 915 лв. или 35 на сто по-малко. Подобни разминавания се откриват и при заплатите на фелдшерите и медицинските сестри. Така например за първото полугодие на 2014 г. с най-ниско средно възнаграждение са фелдшерите в ЦСМП-Благоевград – 888 лв., а с най-високо тези в ЦСМП-Пловдив – 1104 лв.
В същото време не е осигурена равномерна натовареност на екипите за оказване на спешна медицинска помощ в различните ЦСМП. Устойчива тенденция за висока натовареност, която се засилва в края на одитирания период, се наблюдава единствено в ЦСМП София-град. При останалите центрове натовареността е в рамките на средните за системата стойности.
Като един от най-сериозните проблеми в спешната помощ за разглеждания период от Сметната палата посочват недоброто териториално покритие. В доклада се казва, че поради различни причини, като географско положение и инфраструктура, има неравнопоставеност за част от населението за времето на достъп до спешна медицинска помощ. По данни на Министерството на здравеопазването приблизително 58 на сто от населените места в страната са с време за достъп до филиал за СМП до 20 минути, а около 15 на сто от населените места са с време за достъп в диапазона над 30 минути. Обслужваното население в населени места, разположени в труднодостъпни и отдалечени райони, е около 211 000 души или 3 на сто от българските граждани и там често е проблем достигането на екипи на спешна помощ. От Сметната палата смятат, че в случая се налага актуализиране и въвеждане в действие на националната здравна карта, както и приемане на критерии и стандарти за териториално разпределение на структурите за спешна медицинска помощ.
Според одита проблем е също така ефективността на разходите в спешната помощ. За периода 2010-2014 г. се наблюдава нарастване на похарчените пари в сектора с 60% - от 77 млн. лв. на близо 122 млн. лв. Направен е извод, че планирането на средствата на Министерството на здравеопазването за спешната помощ не е адекватно. Липсват и правила за определяне на критерии за оценка на ефективността на разходите.
Критики са отправени и към телефона за спешни повиквания 112. Като сериозен проблем е отчетено, че там няма медицински лица. Липсват и нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Независимо от предприетите действия от Министерството на здравеопазването във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи са създадени предпоставки за допускане на грешки при предаването на повикванията към ЦСМП, се казва в доклада.


„Здравна поща”


lekarski kabineti 01
ZP PDV ARHIV2
© 2013 Здравна поща ЕООД. Реализация Медиа Системи ЕООД