Над 424 млн.лв. са просрочените задължения на държавните и общинските болници
- Детайли
- Публикувана на 05 Февруари 2015, Четвъртък, 10:38

Статистиката показва, че в рамките на един месец има леко намаляване на общите просрочени задължения на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ. Към 30 ноември те са били на стойност 169 360 000 лв. От тях дълговете на държаните болници са за 139 664 000 лв., а на общинските – за 29 696 00 лв.
Към 31 декември обаче общата сума на просрочените задължения вече е 147 856 000 млн. лв. Това означава, че има намаление с 21 504 000 лв., спрямо предходния месец. Основната редукция на дълговете е регистрирана при държавните болници – тя е с 20 184 000 лв. Просрочените задължения на общинските болници са намалели с 1 320 000 лв.
В справката се отбелязва също така, че осигуряването на медикаменти и консумативи са сред основните разходи на болниците, за да се гарантира качествено лечение. В тази връзка задълженията за медикаменти на държавните болници към 30 ноември 2014 г. са в размер на 130 592 000, а просрочените такива – 78 313 000 лв. Задълженията за консумативи на държавните и общински болници към 30 ноември 2014 г. са в размер на 63 162 000 лв., а просрочените такива – 35 741 000 лв.
В описанните в справката данни не влизат обаче задъленията на ведомствените болници. Там първенец за пореден път е Военномедицинска академия със 103 млн. лв. дългове.
Медувременно информацията на МЗ сочи съвсем очаквано, че с най-големи задължения са няколко от най-големите държавни болници в страната, през които минават огромен борой пациенти с тежки диагнози. Към 30 ноември 2014 г. държавата болница с най-големи дългове е УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив, следвана от Специализираната хематологична болница в София, МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД в Стара Загора, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД и УМБАЛ „Св.Марина” ЕАД във Варна.
Към 30 декември 2014 г. държавните болници с най-големи просрочени задължения са съответно УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД в Стара Загора, Специализираната хематологична болница в София и УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД.
Според Министерството на здравеопазването основните причини за натрупването на дългове в болничната помощ не са нови, като се има в предвид, че основният източник на приходи за тях са клиничните пътеки. Заложеният дефицит в стойността на клиничната пътека, отнесена към реалната й себестойност, е основният обективен генератор на натрупването на просрочени задължения, смятат от министерството.
Като втора причина за увеличаването на просрочените дълговете след пролетта на 2013 г., се посочва промяна в Търговския закон, с която се задължава търговските дружества, каквито са болниците, да плащат своите задължения в срок от 30 дни. Тук основният фактор са забавените плащания от страна на лечебните заведения към доставчиците.
„Здравна поща”