Психиатри са против наредбата за регистър на психичноболните
- Детайли
- Публикувана на 24 Юли 2014, Четвъртък, 18:05

Отделен раздел определя начина на подбор на пациентите, чиито данни ще бъдат въвеждани в регистъра - той ще бъде извършван от комисия, назначена от ръководителя на лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ, в състав от двама психиатри и психолог. В случаите, в които лечебното заведение не разполага с психолог, съставът на комисията ще бъде от трима психиатри. Заличаване на данните пък ще се допуска, ако в разстояние на 5 години от съставянето на първия запис данните за регистрираното лице не са били актуализирани. При кандидатстване за работа с общоопасни средства, съответните органи и институции ще изискват информация за наличието на вписване на кандидата в Националния служебен регистър на лица с психични разстройства. Това ще става след подаване на писмено заявление до министъра на здравеопазването, уточнява още проектът за наредба.
Как се приема в професионалните среди проектът на МЗ и оправдани ли са очакванията, които се възлагат на тази наредба? Отговор на този въпрос дава доц. Владимир Велинов, съдебен психиатър с дългогодишна практика.
Идеята за наредбата дойде след една социална драма. Само че министърът на здравеопазването и консултантите в МЗ нямат много представа от опасното поведение на психично болните и затова проектът за наредба е един нормативен документ, който не отговаря, направо казано, на това, за което е предназначен. Първо, в превенцията на опасното поведение на психично болните не може да участва само Министерството на здравеопазването. Това е национален въпрос и там участват още вътрешно министерство, прокуратура, правосъдно министерство, правозащитните организации.
Тази наредба не може да свърши онази голяма превантивна дейност, за която е предназначена и просто трябва да бъде заменена от постановление на МС, което ще задължи всички институции да свършат тази полезна дейност. Здравното министерство може да бъде един добър инициатор, който да направи връзката, консултациите и т.н., но как здравното министерство може да задължи вътрешното министерство и правосъдното министерство да му свърши някаква работа?
Освен това, „лица с психични разстройства” – няма такъв официален термин и това би могло да бъде заменено с „психиатрични пациенти с рисково поведение” – те правят антисоциалните неща, които плашат всички нас. Към тези рискови прояви няма достатъчно адекватно отношение и от страна на държавата, и на здравното министерство, заявява доц. Владимиров.
В наредбата е предвидено и се говори за всички стационарни заведения, а пък част от психиатричните пациенти се лекуват принудително или задължително извънболнично – т.е. не са включени кабинетите.
Трети елемент – предвидени са само лечебни дейности по Закона за здравето. Да, но опасните пациенти биват лекувани принудително и по Наказателния кодекс, не само по Закона за здравето. И това е пропуснато. Да не говорим за това, че по тази наредба не са предвидени финанси за амбулаторното лечение – кой и как ще има достъп и как ще се ползва. Всеки трябва да подаде молба, да има електронен подпис, ЕГН и т.н. Добре, но Областното управление на полицията например какъв ЕГН и електронен подпис ще има? Трябва да има връзка, според мен, между другите институции и здравното министерство като организатор и държател на тази информация да сключи съответните споразумения, договори и т.н. с правосъдното министерство, с министерството на вътрешните работи, с всички институции, които биха използвали този регистър. Така че, наредбата е измислена, за да отговори на дадените обещания на министър Андреева, но всъщност няма да свърши особена работа в този вариант. Просто тя е написана много набързо, но непрофесионално. Можеше да се създаде комисия от професионалисти, които разбират от опасно поведение на психично болните, смята доц. Владимиров.
"Здравна поща"
Как се приема в професионалните среди проектът на МЗ и оправдани ли са очакванията, които се възлагат на тази наредба? Отговор на този въпрос дава доц. Владимир Велинов, съдебен психиатър с дългогодишна практика.
Идеята за наредбата дойде след една социална драма. Само че министърът на здравеопазването и консултантите в МЗ нямат много представа от опасното поведение на психично болните и затова проектът за наредба е един нормативен документ, който не отговаря, направо казано, на това, за което е предназначен. Първо, в превенцията на опасното поведение на психично болните не може да участва само Министерството на здравеопазването. Това е национален въпрос и там участват още вътрешно министерство, прокуратура, правосъдно министерство, правозащитните организации.
Тази наредба не може да свърши онази голяма превантивна дейност, за която е предназначена и просто трябва да бъде заменена от постановление на МС, което ще задължи всички институции да свършат тази полезна дейност. Здравното министерство може да бъде един добър инициатор, който да направи връзката, консултациите и т.н., но как здравното министерство може да задължи вътрешното министерство и правосъдното министерство да му свърши някаква работа?
Освен това, „лица с психични разстройства” – няма такъв официален термин и това би могло да бъде заменено с „психиатрични пациенти с рисково поведение” – те правят антисоциалните неща, които плашат всички нас. Към тези рискови прояви няма достатъчно адекватно отношение и от страна на държавата, и на здравното министерство, заявява доц. Владимиров.
В наредбата е предвидено и се говори за всички стационарни заведения, а пък част от психиатричните пациенти се лекуват принудително или задължително извънболнично – т.е. не са включени кабинетите.
Трети елемент – предвидени са само лечебни дейности по Закона за здравето. Да, но опасните пациенти биват лекувани принудително и по Наказателния кодекс, не само по Закона за здравето. И това е пропуснато. Да не говорим за това, че по тази наредба не са предвидени финанси за амбулаторното лечение – кой и как ще има достъп и как ще се ползва. Всеки трябва да подаде молба, да има електронен подпис, ЕГН и т.н. Добре, но Областното управление на полицията например какъв ЕГН и електронен подпис ще има? Трябва да има връзка, според мен, между другите институции и здравното министерство като организатор и държател на тази информация да сключи съответните споразумения, договори и т.н. с правосъдното министерство, с министерството на вътрешните работи, с всички институции, които биха използвали този регистър. Така че, наредбата е измислена, за да отговори на дадените обещания на министър Андреева, но всъщност няма да свърши особена работа в този вариант. Просто тя е написана много набързо, но непрофесионално. Можеше да се създаде комисия от професионалисти, които разбират от опасно поведение на психично болните, смята доц. Владимиров.
"Здравна поща"